Етикети: стихове – Антон Баев

Тези черни зелени коне… Тоя тъмен живот, който гази ни! Да ги стигна поисках — поне да надникна веднъж зад оградата. С двете голи ръце се набрах. После метнах над гривите ласото. И припаднах...