F2F Поезия: И дишаш – Александър Секулов
Часовникът спира, светлината е обла. Дори не разбираш и – дишаш Пловдив.
Часовникът спира, светлината е обла. Дори не разбираш и – дишаш Пловдив.
Ноември
Когато си припомняш изгреви,
останали в съня ти,
и се питаш
дали животът ти е само мигове,
летящи на ята
към нищото.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", ИК "Жанет 45"