Моята 2024-а дойде като бял лист и си тръгва в мъгла
Не помня дали 2024-а дойде в мъгла, но със сигурност носеше неизвестността на чисто бяла страница. В края ѝ мога да кажа, че изпълних редовете ѝ и със сигурност, и със съмнения. И още:...
Не помня дали 2024-а дойде в мъгла, но със сигурност носеше неизвестността на чисто бяла страница. В края ѝ мога да кажа, че изпълних редовете ѝ и със сигурност, и със съмнения. И още:...
Януари
Небето се отвори.
Януари
изсипа лятна буря
над града.
Дъждовните капки
се свличаха
от покривите –
едри и обли.
Удряха за последно земята.
Заспиваха
без идентичност –
разтворени една в друга,
размесили отраженията
на лампите
и смисъла на сезоните,
кодиран
във вечния кръг
на времето.
Начало за зимата.
Порастване за пролетта.
Отдаване за лятото.
Равносметка за есента.
Светкавици прорязваха
с ножиците си
дрехата на нощта.
От другата страна
на съзнанието ми
някой чукаше неистово
да отворя
и ми разкаже приказка.
В нея дърветата цъфтят
през есента.
Реката замръзва в лятото.
Пролетта изпраща птиците
към северния полюс на топло.
А зимата ги посреща
обратно.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си"