„Време.Кръв. Пясък.“ тръгва към читателите си
Ще срещна последния ми роман „Време. Кръв. Пясък.“ за първи път с читатели в София на 29 май от 19 часа на ул. „Позитано“ 52. На новата арт сцена In The Mood книгата ще...
Ще срещна последния ми роман „Време. Кръв. Пясък.“ за първи път с читатели в София на 29 май от 19 часа на ул. „Позитано“ 52. На новата арт сцена In The Mood книгата ще...
С 4 културни събития в първата седмица след официалното си откриване най-новият арт клуб в София In The Mood отваря врати на ул. „Позитано“ 52. На сцената му чисто нов роял Kawai очаква шотландският...
Старите майстори
Как да е луда любовта като вино,
ако лозята са вече изкоренени?
Наливат старите майстори в пивницата на времето
тайните си несподелени.
Как лъщяха по изгрев зърната на гроздето -
черни перли на най-топлата гръд!
И изпълваше погледа им по пладне с горест
лепкав, сокът на напращелия плод.
Как пристъпваха плахо да го погалят!
И набъбваше със следобеда им страстта
да разсъбличат и лудо да любят безкрая
ред по ред, асма по асма...
Как наяве сънуваха, че дълбоко проникват
и не спират да мачкат жарката плът.
А насън всяка нощ изпразваха линове
и по вино гадаеха бъдещия си път.
Стари, бъчвите дъбови сутрин ги чакаха
да измият очите им, да ги напълнят с живот.
Колко зими така любовта отлежаваше
и как напролет се будеше с нектара на Бог...
А са празни лозята на младостта им. И вече
сухи са линовете даже на старостта.
Ще затвори пивницата на времето. Но в синовете им
като младо вино ще шупне любовта.
Екатерина Костова, от книгата "Думите ме носят", изд. Буквите, 2017 г.