Снимка: Юлиан георгиев Две премиери, награда и почетна титла – месец май тази година сгъсти последните ми три дни до предел, като прибави в тях и един телевизионен ефир за „Добро утро, Европа“, и...
Няма по-подходящо място за премиера на „Време. Кръв. Пясък.“ в Пловдив от Пловдивския университет. Ще изпратя в тога за първи път месец май с последния му, 31-ви ден, в 6-та аудитория от 18:00 часа....
Три издателства, трима автори на художествена литература и още толкова – в областта на хуманитаристиката, както и трима преводачи и трима дизайнери на книги ще се състезават за Националната годишна литературна награда “Христо Г....
Какво е
септември,
без листо
на рамото ми кацнало
и отлетяло.
И кестени,
разпръснати по пътя,
за да узнаем по знаците им
как отново да се върнем
тук –
в града на хълмовете
и реката.
Където птиците
край мостовете се събират
преди да отлетят на юг.
И септемврийската тъга
дъга е
от махащо крило
за сбогом
над умълчаната Марица.
О, разсъмване
в септември
посред лъчи на уморено слънце.
Когато в ленивите мъгли
на булевардите
е тихо.
И само боклукчийските коли
са гръмогласни
със златния си урожай.
А залезът
е залив без море
и бряг, но с хоризонт.
Между сезоните
на безпричинната тъга.
Между сега и вчера,
утре и сега.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", ИК "Жанет 45"
