гост автор: Юлиан Георгиев Два дни ни делят от началото на декември. Месец на края. На годината. На света. Месец на началото. На зимата. На големите сметки. На празниците. На големите сметки. На подаръците....
Възкресение
Съблечи се от суетата
да си забелязван и хвален,
разстели тишина
около себе си.
Покай се, че
си преяждал с чужди приказки
за другите, без да си ставал
от масата на слуховете
в несъгласие.
Прости си, че си раздавал думи,
непоискани от ближния.
Приготви се
за истината.
—
Покани гост
на разсъмване и
точно когато, според всички,
нямаш нищо.
Ако остане до залез,
споделяйки пространството
на цял един ден
пред празната маса,
отвори дверите
на богатството си.
Изсипи го пред нозете му –
пийте от извора му,
и яжте от плодовете му.
—
Масата ти
никога няма
да е по-богата
от тогава, когато
имаш само един хляб
и стакан вино.
Ябълка и чешмяна вода.
Яйце,
разделено на толкова,
колкото са най-близките ти.
—
Пиршеството с думите
ще ни убие.
Ще ни спаси
мълчанието.
—
Възкресението не е нищо повече
от тишина, на която
си обелил черупката.
И откриваш чудото
на живота под нея
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", ИК "Жанет 45"
