“Получиха ми се нещата” с Росен Карамфилов
“ОСМИ ДЕКЕМВРИ Морисън се ражда Ленън го застрелват След тях няма нататък”. Това написа на стената си преди обед днес Росен Карамфилов – поет, писател, вокалист на рок банда и в първя локдаун открил,...
“ОСМИ ДЕКЕМВРИ Морисън се ражда Ленън го застрелват След тях няма нататък”. Това написа на стената си преди обед днес Росен Карамфилов – поет, писател, вокалист на рок банда и в първя локдаун открил,...
Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив тази година ще се казва Музей на група РЪБ. А истински, а не виртуален музей на групата ще отвори врати в края на този септември, обяви хидожникът Емил...
Нада Нешева представи първия курс по съвременно изкуство в Пловдив пред ценители и приятели в Галерия U P.A.R.K. снощи. В Пловдив, откъдето е и Нада, тя се среща за първи път чрез Група РЪБ...
Какво е Казабланка? Филм. Класика. Така звучи, преразказан, финалът на първия кино-проект на Кольо Карамфилов. Диалогът е между двама невидими герои. Те присъстват в сюжета единствено като глас и… плувки… Защото цялото действие е…...
Картини, които напомнят красивите рисунки от някои детски книжки в моето детство – детайлни, с много цвят и с магнетичен наивитет във формите – това е първата ми среща с творбите на Андон Георгиев....
Искаше ми се да говорим за „онова, което се случва отвъд мислите“. Но то може да се случи само ако си face to face с човека отсреща. В случая с Росен Карамфилов нещата са...
Старите майстори
Как да е луда любовта като вино,
ако лозята са вече изкоренени?
Наливат старите майстори в пивницата на времето
тайните си несподелени.
Как лъщяха по изгрев зърната на гроздето -
черни перли на най-топлата гръд!
И изпълваше погледа им по пладне с горест
лепкав, сокът на напращелия плод.
Как пристъпваха плахо да го погалят!
И набъбваше със следобеда им страстта
да разсъбличат и лудо да любят безкрая
ред по ред, асма по асма...
Как наяве сънуваха, че дълбоко проникват
и не спират да мачкат жарката плът.
А насън всяка нощ изпразваха линове
и по вино гадаеха бъдещия си път.
Стари, бъчвите дъбови сутрин ги чакаха
да измият очите им, да ги напълнят с живот.
Колко зими така любовта отлежаваше
и как напролет се будеше с нектара на Бог...
А са празни лозята на младостта им. И вече
сухи са линовете даже на старостта.
Ще затвори пивницата на времето. Но в синовете им
като младо вино ще шупне любовта.
Екатерина Костова, от книгата "Думите ме носят", изд. Буквите, 2017 г.