Да седна на чина си в моето първо училище
Да седна на чина в първото си училище. Това беше една от мечтите ми тази година, когато то отпразува половинвековен юбилей. Мечта, защото децата учеха онлайн заради ковид и всеки външен за което и...
Да седна на чина в първото си училище. Това беше една от мечтите ми тази година, когато то отпразува половинвековен юбилей. Мечта, защото децата учеха онлайн заради ковид и всеки външен за което и...
„Бъди ЗА хората“ – така обединиха в един призив личните си послания ученици от Пловдив, които в Деня на толерантността дискутираха по темата на детска кръгла маса, домакинствана от ОУ „Димитър Талев“. Тя започна...
Януари
Небето се отвори.
Януари
изсипа лятна буря
над града.
Дъждовните капки
се свличаха
от покривите –
едри и обли.
Удряха за последно земята.
Заспиваха
без идентичност –
разтворени една в друга,
размесили отраженията
на лампите
и смисъла на сезоните,
кодиран
във вечния кръг
на времето.
Начало за зимата.
Порастване за пролетта.
Отдаване за лятото.
Равносметка за есента.
Светкавици прорязваха
с ножиците си
дрехата на нощта.
От другата страна
на съзнанието ми
някой чукаше неистово
да отворя
и ми разкаже приказка.
В нея дърветата цъфтят
през есента.
Реката замръзва в лятото.
Пролетта изпраща птиците
към северния полюс на топло.
А зимата ги посреща
обратно
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", 2021 г.
