6 стихотворения от миналото ми лято
Пазя миналото лято като раковина в съзнанието си – събрала всички звуци на живота ми до този момент и готова да ме потопи в тях винаги, когато я допра до ухото си. И защото след...
Пазя миналото лято като раковина в съзнанието си – събрала всички звуци на живота ми до този момент и готова да ме потопи в тях винаги, когато я допра до ухото си. И защото след...
Дали е синьо лятото, дали е синьо? Когато черно слънцето изгрява във очите ти, а падащата ниско над небето луна е бяла, тъй както бяла е ракията, според един поет – забравен между страниците...
Ноември
Когато си припомняш изгреви,
останали в съня ти,
и се питаш
дали животът ти е само мигове,
летящи на ята
към нищото.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", ИК "Жанет 45"