Иван Богданов си отиде. И нека буквите са небето му
Беше мъж, влюбен в това, което прави. И не спираше да работи – винаги с идея напред. Обичайно организираше срещите си в „Неделя“ на торта. На втория етаж в The Mall с него беше...
Беше мъж, влюбен в това, което прави. И не спираше да работи – винаги с идея напред. Обичайно организираше срещите си в „Неделя“ на торта. На втория етаж в The Mall с него беше...
Този петък, 19 октомври, ще гостувам с третия си роман – „Свети Никола от Залива на подковата“ (Издателство Fast Print Books) на Димитровград. Срещата с четящата публика ще е в голямата читалня на Градска...
Защо пък за любовта? Защо през февруари? Защо от 8-ми до 18-ти? Отговорът е простичък – защото всичко е любов. След надеждата, с която посрещаме всеки януари, не е ли време да посветим февруари...
Пазя миналото лято като раковина в съзнанието си – събрала всички звуци на живота ми до този момент и готова да ме потопи в тях винаги, когато я допра до ухото си. И защото след...
Дали е синьо лятото, дали е синьо? Когато черно слънцето изгрява във очите ти, а падащата ниско над небето луна е бяла, тъй както бяла е ракията, според един поет – забравен между страниците...
Две поетични книги и списание, посветено на пловдивски автори, ще представи в Културен център „Тракарт“ от 18 часа на 24 април, понеделник, Фондация „Буквите“. Авторите на стихосбирките – Екатерина Костова и Мариана Дафчева...
Февруари
Февруарското слънце
e фалшивата новина на зимата.
Изписана върху синевата
със златист почерк
при изгрев и залез.
И ако ѝ повярваш,
няма как да усетиш капана
на пълзящите облаци зад хоризонта,
нито да видиш
безпокойството на птиците
заради задаващата се буря,
носеща мраз.
Не мразя опиянението,
но залагам на трезвия,
хладен и бистър разсъдък,
който ме държи нащрек,
когато през януари и февруари
слънцето е като през май и юни
или когато по Вълча луна
овчарят поведе стадото си
на паша,
а по Гладна луна
обещае на селото
богата трапеза.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", 2021 г.
