Етикети: Асен Блатечки

Да, защото „Възвишение“ ми хареса. Тези, които ме познават знаят, че бях песимист. За радост, очакванията ми не бяха оправдани. Да, със сигурност спектакълът „Възвишение“ не е хитът на сезона, не и по начинът, по който романът безапелационно грабна сърцата и на критика, и на читатели, но представлението е гледаемо, насочено към широк кръг зрители и не разчита на познаването и прочитането на романа (въпреки че искрено се надявам, че значителен брой хора ще са го прочели или ще го прочетат преди или след посещението на салона) за да внуши идеите си. За радост романът (а чрез него – и драматизацията на Александър Секулов и Иван Добчев) разчита на силата на словото и чрез него въздейства на читатели/зрители и не предполага колосални режисьорски решения и задачи. „В началото бе словото“ и то е нещото, което изпъква на преден план и в представлението.