„Време.Кръв. Пясък.“ тръгва към читателите си
Ще срещна последния ми роман „Време. Кръв. Пясък.“ за първи път с читатели в София на 29 май от 19 часа на ул. „Позитано“ 52. На новата арт сцена In The Mood книгата ще...
Ще срещна последния ми роман „Време. Кръв. Пясък.“ за първи път с читатели в София на 29 май от 19 часа на ул. „Позитано“ 52. На новата арт сцена In The Mood книгата ще...
Януари
Небето се отвори.
Януари
изсипа лятна буря
над града.
Дъждовните капки
се свличаха
от покривите –
едри и обли.
Удряха за последно земята.
Заспиваха
без идентичност –
разтворени една в друга,
размесили отраженията
на лампите
и смисъла на сезоните,
кодиран
във вечния кръг
на времето.
Начало за зимата.
Порастване за пролетта.
Отдаване за лятото.
Равносметка за есента.
Светкавици прорязваха
с ножиците си
дрехата на нощта.
От другата страна
на съзнанието ми
някой чукаше неистово
да отворя
и ми разкаже приказка.
В нея дърветата цъфтят
през есента.
Реката замръзва в лятото.
Пролетта изпраща птиците
към северния полюс на топло.
А зимата ги посреща
обратно.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си"