Когато се търси добрия човек
Видях я за първи път преди 8 години. Ако стиснеш ръката й за здрависване малко по-силно, може да я счупиш, си помислих. Оказа се, че зад тази „чупливост“ и ярко зелени очи, Данчето или...
Видях я за първи път преди 8 години. Ако стиснеш ръката й за здрависване малко по-силно, може да я счупиш, си помислих. Оказа се, че зад тази „чупливост“ и ярко зелени очи, Данчето или...
3 тетрадки голям формат с бележки за най-добрия човек изпълниха пловдивчани днес по време на традиционната Великденска акция на Йорданка Петкова от Националния алианс на хората с редки болести в Пловдив. В търсене на...
Какво е
септември,
без листо
на рамото ми кацнало
и отлетяло.
И кестени,
разпръснати по пътя,
за да узнаем по знаците им
как отново да се върнем
тук –
в града на хълмовете
и реката.
Където птиците
край мостовете се събират
преди да отлетят на юг.
И септемврийската тъга
дъга е
от махащо крило
за сбогом
над умълчаната Марица.
О, разсъмване
в септември
посред лъчи на уморено слънце.
Когато в ленивите мъгли
на булевардите
е тихо.
И само боклукчийските коли
са гръмогласни
със златния си урожай.
А залезът
е залив без море
и бряг, но с хоризонт.
Между сезоните
на безпричинната тъга.
Между сега и вчера,
утре и сега.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", ИК "Жанет 45"