Утре “днес” ще е “едно време”
Когато празнуваш юбилей на сестра си, а повечето от гостите ѝ познаваш от раждането им, разбираш колко старо е времето на твоето детство. Тогава край елхата през декември аз и тя внимателно вадехме от картонените...
Когато празнуваш юбилей на сестра си, а повечето от гостите ѝ познаваш от раждането им, разбираш колко старо е времето на твоето детство. Тогава край елхата през декември аз и тя внимателно вадехме от картонените...
Мама, Василка Беева, която прилича на леля Катка и е избрала да нося нейното име Не ви ли се е случвало да чукнете по клавиатурата друга буква от тази, която искате да изпишете? И...
Какво е
септември,
без листо
на рамото ми кацнало
и отлетяло.
И кестени,
разпръснати по пътя,
за да узнаем по знаците им
как отново да се върнем
тук –
в града на хълмовете
и реката.
Където птиците
край мостовете се събират
преди да отлетят на юг.
И септемврийската тъга
дъга е
от махащо крило
за сбогом
над умълчаната Марица.
О, разсъмване
в септември
посред лъчи на уморено слънце.
Когато в ленивите мъгли
на булевардите
е тихо.
И само боклукчийските коли
са гръмогласни
със златния си урожай.
А залезът
е залив без море
и бряг, но с хоризонт.
Между сезоните
на безпричинната тъга.
Между сега и вчера,
утре и сега.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", ИК "Жанет 45"