Първа среща на „Кръстопът на тишината“ в София
След премиерата на романа „Време. Кръв. Пясък.“ в края на месец май в София, иде време да представя за първи път в столицата последната си поетична книга „Кръстопът на тишината“. 3-те първи дни на...
След премиерата на романа „Време. Кръв. Пясък.“ в края на месец май в София, иде време да представя за първи път в столицата последната си поетична книга „Кръстопът на тишината“. 3-те първи дни на...
автор: Христина Мирчева – поет, галерист, главен редактор на „Диаскоп Комикс“ Никола Зеков прелита от 2014 г. в 1936. От българското градче Черноморец, където изчезва след като е навлязъл в морето с лодка –...
прочетено по време на връчването на титлата “Доктор хонорис кауза на вестник “Пловдивски университет”, 31 май 2024 г. в 6-та аудитория на ПУ “Паисий Хилендарски” Уважаеми г-н главен редактор на в-к „Пловдивски университет! Почитаеми...
Няма по-подходящо място за премиера на „Време. Кръв. Пясък.“ в Пловдив от Пловдивския университет. Ще изпратя в тога за първи път месец май с последния му, 31-ви ден, в 6-та аудитория от 18:00 часа....
С истинска журналистическа премиера избрах да срещна новата си книга “Кръстопът на тишината” за първи път с публика. На 27 октомври от 18:30 часа в Първо Студио на Радио Пловдив, където работих от 2019...
Фотограф: Юлиан Георгиев Завърнала се обратно в себе си, тръгнах отново. Под този знак премина за мен 2022. Макар и само на 120 км от родния ми Пловдив, новият ми път ме изстреля в...
9 дни до Рождество. 15 – до Нова година. И двайсетина до първата серия януарски имени дни. Не знам как е с вас, но аз вече съм приготвила повечето подаръци. Някои оставих за накрая,...
Райската ябълка в двора на Градската библиотека в Димитровград е отрупана с плод. Ярко оранжевите ябълки светят между листата като слънца, нарисувани от дете върху платното на есента. Между тях каменната статуя на момиче...
Януари
Небето се отвори.
Януари
изсипа лятна буря
над града.
Дъждовните капки
се свличаха
от покривите –
едри и обли.
Удряха за последно земята.
Заспиваха
без идентичност –
разтворени една в друга,
размесили отраженията
на лампите
и смисъла на сезоните,
кодиран
във вечния кръг
на времето.
Начало за зимата.
Порастване за пролетта.
Отдаване за лятото.
Равносметка за есента.
Светкавици прорязваха
с ножиците си
дрехата на нощта.
От другата страна
на съзнанието ми
някой чукаше неистово
да отворя
и ми разкаже приказка.
В нея дърветата цъфтят
през есента.
Реката замръзва в лятото.
Пролетта изпраща птиците
към северния полюс на топло.
А зимата ги посреща
обратно.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си"