F2F Поезия: Морето – Тильо Тилев
С есента ще си отидеш… Додето съзерцаваш душата на небето, вятърът ще издълбае барелефа ти в листата на смокините – с уханието на горчиви плодове по устните, напреден с паяжинки от сребро и време....
С есента ще си отидеш… Додето съзерцаваш душата на небето, вятърът ще издълбае барелефа ти в листата на смокините – с уханието на горчиви плодове по устните, напреден с паяжинки от сребро и време....
„Моят Шабат” на Вивиана Асса спечели Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ в категория „Автор на българска художествена литература“. Наградата бе връчена на тържествена церемония в двора на къща – музей „Христо Г. Данов“...
Всяко тяло е космоссъс стремеж към разпадане. Свободата да бъдем различнини превръща във хаос. Един мъдър човек знаекак остарява материята. Нищото има частицинепоносима тежест. Човек с непредвидени спомениот звездите съшива гоблени. И играе със...
Тази година Пловдив отново е център на тържествата за годишнината от Съединението на България преди 135 септемврийски месеца. И не един държавен мъж и политик ще пристигнат под тепетата. Дали преди да се отправят...
Три момичета на различна възраст, уловени през рамене, и с леко свит в коляното крак се усмихват пред обектива на Юли. Момичетата са едни и същи, позата им – също. Мястото и времето са...
Романът “Под игото” е писан, когато България вече е освободена. Авторът му, чийто стихове за отечеството рецитираме повече от век и половина след рождението му все още, го започва и завършва зад граница. В...
Границата между България и Сърбия разполовява село Стрезимировци вече 101 години. На няколко километра откъм българско е град Трън. Откъм сръбско – Грознатовци. Там старо българско училище може отново да вдъхне живот на местните...
Тези черни зелени коне… Тоя тъмен живот, който гази ни! Да ги стигна поисках — поне да надникна веднъж зад оградата. С двете голи ръце се набрах. После метнах над гривите ласото. И припаднах...
За да отидеш на разходка из Стария Пловдив точно по обяд в един летен почивен ден, когато си пловдивчанин, със сигурност означава, че трябва да си пребориш мързела. Дори и да има събитие, което...
Януари
Небето се отвори.
Януари
изсипа лятна буря
над града.
Дъждовните капки
се свличаха
от покривите –
едри и обли.
Удряха за последно земята.
Заспиваха
без идентичност –
разтворени една в друга,
размесили отраженията
на лампите
и смисъла на сезоните,
кодиран
във вечния кръг
на времето.
Начало за зимата.
Порастване за пролетта.
Отдаване за лятото.
Равносметка за есента.
Светкавици прорязваха
с ножиците си
дрехата на нощта.
От другата страна
на съзнанието ми
някой чукаше неистово
да отворя
и ми разкаже приказка.
В нея дърветата цъфтят
през есента.
Реката замръзва в лятото.
Пролетта изпраща птиците
към северния полюс на топло.
А зимата ги посреща
обратно
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", 2021 г.
