F2F Поезия: “В тъмното” – Пейчо Кънев
Това изстрел ли беше, или някой строши бутилка, или от луната се отчупи едно парче и счупи небето? Връщам се в леглото, слагам главата си до нейната, и тя изведнъж натежава за сън, и...
Това изстрел ли беше, или някой строши бутилка, или от луната се отчупи едно парче и счупи небето? Връщам се в леглото, слагам главата си до нейната, и тя изведнъж натежава за сън, и...
Само дърветата останаха същите Всичко друго вече стана друго Вървя без да помръдвам по познатите алеи Както някога, завинаги съм седнал. И знам защо съм тук Какво осъществявам Незримото със себе си Аз сам...
Часовникът спира, светлината е обла. Дори не разбираш и – дишаш Пловдив.
С есента ще си отидеш… Додето съзерцаваш душата на небето, вятърът ще издълбае барелефа ти в листата на смокините – с уханието на горчиви плодове по устните, напреден с паяжинки от сребро и време....
Всяко тяло е космоссъс стремеж към разпадане. Свободата да бъдем различнини превръща във хаос. Един мъдър човек знаекак остарява материята. Нищото има частицинепоносима тежест. Човек с непредвидени спомениот звездите съшива гоблени. И играе със...
Тези черни зелени коне… Тоя тъмен живот, който гази ни! Да ги стигна поисках — поне да надникна веднъж зад оградата. С двете голи ръце се набрах. После метнах над гривите ласото. И припаднах...
Подобен на остров е хълмът с плаващи в небето кораби, пълни с печал и празни въздишки. Как да отплаваме с тях, като знаем, че няма завръщане. Оставаме пленници, които се мислят за горди собственици...
– Художникът Матей Матеев се изкачва по Джамбаз тепе. Държи пред себе си глухарче. Походката му следва щриха на калдъръмената улица. По раменете му танцува равновесие от светлосини прави ъгли. Художникът с глухарчето върви....
— Светлината гледай. Прониква през решетките на този град – така безпомощен и тленен – през твърдата черупка на материята му просветва. Сияе, топли и прогаря. Ти светлината гледай. Следи за сенките. За бавната...
Старите майстори
Как да е луда любовта като вино,
ако лозята са вече изкоренени?
Наливат старите майстори в пивницата на времето
тайните си несподелени.
Как лъщяха по изгрев зърната на гроздето -
черни перли на най-топлата гръд!
И изпълваше погледа им по пладне с горест
лепкав, сокът на напращелия плод.
Как пристъпваха плахо да го погалят!
И набъбваше със следобеда им страстта
да разсъбличат и лудо да любят безкрая
ред по ред, асма по асма...
Как наяве сънуваха, че дълбоко проникват
и не спират да мачкат жарката плът.
А насън всяка нощ изпразваха линове
и по вино гадаеха бъдещия си път.
Стари, бъчвите дъбови сутрин ги чакаха
да измият очите им, да ги напълнят с живот.
Колко зими така любовта отлежаваше
и как напролет се будеше с нектара на Бог...
А са празни лозята на младостта им. И вече
сухи са линовете даже на старостта.
Ще затвори пивницата на времето. Но в синовете им
като младо вино ще шупне любовта.
Екатерина Костова, от книгата "Думите ме носят", изд. Буквите, 2017 г.