Здравей, 2021! Благодаря за рибата, 2020!
2021 започва отново като роман от 365 празни страници, колкото и клиширано да звучи. Давам си сметка, че предстои да ги изписвам не с думите в социалните мрежи, а с това, което правя всяка...
2021 започва отново като роман от 365 празни страници, колкото и клиширано да звучи. Давам си сметка, че предстои да ги изписвам не с думите в социалните мрежи, а с това, което правя всяка...
Имам един натрапващ се сън понякога – че закъснявам за изпит в Университета. Тревогата изчезва чак с първата чаша кафе на събуждане. Още търся отговори на въпроса защо този сън продължава да ме преследва...
Три момичета на различна възраст, уловени през рамене, и с леко свит в коляното крак се усмихват пред обектива на Юли. Момичетата са едни и същи, позата им – също. Мястото и времето са...
“Бяха изминали повече от 20 години, когато ги намери. Листове от пишеща машина, пожълтели с времето, подредени грижливо в кутия от чаши с надпис „чупливо“. В първия момент изобщо не се сети какво е...
1. Съблечи се от суетата да си забелязван и хвален, разстели тишина покрай себе си. Стъпвай тихо. 2. Покай се, че си преяждал с чужди приказки за другите без да си ставал от масата...
Честта и достойнството за юриста са като честта и достойнството за журналиста. Би трябвало да са безспорни качества. Би трябвало да са ценности, които първият не намята с мантията си и вторият не зарежда...
Вирусът с корона, който беляза началото на 2020, а както се очертава и цялата година, от реалния живот се пренесе и в мрежата. Инфекцията се разпространява главоломно през постове във фейсбук, инстаграм, туитър… мултиплицирайки...
Колко много корони – там, където се срещат птиците. Пролет. Забранена за хората. автор: Екатерина Костова
На 8 март “короната” дойде и в България. С опашка от вирус, но все пак корона 😉 И съвсем не на шега – защото щастието е най-добрата форма на имунизация – напъпилата пролет е...
Примирие по Коледа – сюжет за филм
Войници пишат празнични писма,
но пощата отдавна е взривена.
Пируват гълъбите на мира
с остатъците от консервите.
Ядат едно и също враговете.
И пожеланията им са все еднакви.
В примирието всички са джуджета,
копнеещи да се завърнат при Снежанка.
И само дядо Коледа нащрек е.
Преглежда за последен път чувала си.
За първи път е празен. Време е
да прибере оръжията в него и да го открадне.
Екатерина Костова, от книгата "Кръстопът на тишината"