Моята 2024-а дойде като бял лист и си тръгва в мъгла
Не помня дали 2024-а дойде в мъгла, но със сигурност носеше неизвестността на чисто бяла страница. В края ѝ мога да кажа, че изпълних редовете ѝ и със сигурност, и със съмнения. И още:...
Не помня дали 2024-а дойде в мъгла, но със сигурност носеше неизвестността на чисто бяла страница. В края ѝ мога да кажа, че изпълних редовете ѝ и със сигурност, и със съмнения. И още:...
прочетено по време на връчването на титлата “Доктор хонорис кауза на вестник “Пловдивски университет”, 31 май 2024 г. в 6-та аудитория на ПУ “Паисий Хилендарски” Уважаеми г-н главен редактор на в-к „Пловдивски университет! Почитаеми...
Снимка: Юлиан георгиев Две премиери, награда и почетна титла – месец май тази година сгъсти последните ми три дни до предел, като прибави в тях и един телевизионен ефир за „Добро утро, Европа“, и...
Няма по-подходящо място за премиера на „Време. Кръв. Пясък.“ в Пловдив от Пловдивския университет. Ще изпратя в тога за първи път месец май с последния му, 31-ви ден, в 6-та аудитория от 18:00 часа....
„Време. Кръв. Пясък.“ е заглавието на седмата ми книга. В Светлата седмица след Великден тя излиза на книжния пазар у нас под собствената издателска марка К PR 1 (KeePReading1), за да възкреси героя от...
Академичен народен хор Снимка: от плаката на концертите в Париж Ако си живял извън България, знаеш как ти парва под лъжичката, коагато чуеш родопска гайда или онези широки гласове на народните ни певци и...
Всички герои по света си приличат. Всички народи… са народи по своему. Ако народите разпознаваха героите си приживе, те никога нямаше да станат герои посмъртно. 151 години бесилото на Левски е на врата на...
Чудесата се раждат неочаквано и през октомври. Това ме научи 2023-та. Годината, в която дъщеря ми стана майка. Притихването в моментите, в които усещах дишането на цели две вселени между дланите си, е мигът...
С истинска журналистическа премиера избрах да срещна новата си книга “Кръстопът на тишината” за първи път с публика. На 27 октомври от 18:30 часа в Първо Студио на Радио Пловдив, където работих от 2019...
Старите майстори
Как да е луда любовта като вино,
ако лозята са вече изкоренени?
Наливат старите майстори в пивницата на времето
тайните си несподелени.
Как лъщяха по изгрев зърната на гроздето -
черни перли на най-топлата гръд!
И изпълваше погледа им по пладне с горест
лепкав, сокът на напращелия плод.
Как пристъпваха плахо да го погалят!
И набъбваше със следобеда им страстта
да разсъбличат и лудо да любят безкрая
ред по ред, асма по асма...
Как наяве сънуваха, че дълбоко проникват
и не спират да мачкат жарката плът.
А насън всяка нощ изпразваха линове
и по вино гадаеха бъдещия си път.
Стари, бъчвите дъбови сутрин ги чакаха
да измият очите им, да ги напълнят с живот.
Колко зими така любовта отлежаваше
и как напролет се будеше с нектара на Бог...
А са празни лозята на младостта им. И вече
сухи са линовете даже на старостта.
Ще затвори пивницата на времето. Но в синовете им
като младо вино ще шупне любовта.
Екатерина Костова, от книгата "Думите ме носят", изд. Буквите, 2017 г.