Извън лични и обществени страсти
Тръгвам да пиша какво успях да свърша и какво – не през 2025. Но кому е нужна личната ми равносметка? Знам, че духът не се занулява с края на всяка година и следващата не...
Тръгвам да пиша какво успях да свърша и какво – не през 2025. Но кому е нужна личната ми равносметка? Знам, че духът не се занулява с края на всяка година и следващата не...
Аз съм си фотограф 🙂 Ето моята история с еврото – беше основна валута в портфейла ми почти две години, докато живяхме в Испания. В началото, когато пазарувах и все още не бях свикнала...
Уважаеми колеги! За първи път подготвям слово за завършващи филолози. Благодаря за доверието и възможността да споделя с вас някои от своите уроци в тези мои Христови 33 години след дипломирането ми по специалността...
Не помня дали 2024-а дойде в мъгла, но със сигурност носеше неизвестността на чисто бяла страница. В края ѝ мога да кажа, че изпълних редовете ѝ и със сигурност, и със съмнения. И още:...
прочетено по време на връчването на титлата “Доктор хонорис кауза на вестник “Пловдивски университет”, 31 май 2024 г. в 6-та аудитория на ПУ “Паисий Хилендарски” Уважаеми г-н главен редактор на в-к „Пловдивски университет! Почитаеми...
Снимка: Юлиан георгиев Две премиери, награда и почетна титла – месец май тази година сгъсти последните ми три дни до предел, като прибави в тях и един телевизионен ефир за „Добро утро, Европа“, и...
Няма по-подходящо място за премиера на „Време. Кръв. Пясък.“ в Пловдив от Пловдивския университет. Ще изпратя в тога за първи път месец май с последния му, 31-ви ден, в 6-та аудитория от 18:00 часа....
„Време. Кръв. Пясък.“ е заглавието на седмата ми книга. В Светлата седмица след Великден тя излиза на книжния пазар у нас под собствената издателска марка К PR 1 (KeePReading1), за да възкреси героя от...
Академичен народен хор Снимка: от плаката на концертите в Париж Ако си живял извън България, знаеш как ти парва под лъжичката, коагато чуеш родопска гайда или онези широки гласове на народните ни певци и...
Януари
Небето се отвори.
Януари
изсипа лятна буря
над града.
Дъждовните капки
се свличаха
от покривите –
едри и обли.
Удряха за последно земята.
Заспиваха
без идентичност –
разтворени една в друга,
размесили отраженията
на лампите
и смисъла на сезоните,
кодиран
във вечния кръг
на времето.
Начало за зимата.
Порастване за пролетта.
Отдаване за лятото.
Равносметка за есента.
Светкавици прорязваха
с ножиците си
дрехата на нощта.
От другата страна
на съзнанието ми
някой чукаше неистово
да отворя
и ми разкаже приказка.
В нея дърветата цъфтят
през есента.
Реката замръзва в лятото.
Пролетта изпраща птиците
към северния полюс на топло.
А зимата ги посреща
обратно
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", 2021 г.
