Извън лични и обществени страсти
Тръгвам да пиша какво успях да свърша и какво – не през 2025. Но кому е нужна личната ми равносметка? Знам, че духът не се занулява с края на всяка година и следващата не...
Тръгвам да пиша какво успях да свърша и какво – не през 2025. Но кому е нужна личната ми равносметка? Знам, че духът не се занулява с края на всяка година и следващата не...
Аз съм си фотограф 🙂 Ето моята история с еврото – беше основна валута в портфейла ми почти две години, докато живяхме в Испания. В началото, когато пазарувах и все още не бях свикнала...
Уважаеми колеги! За първи път подготвям слово за завършващи филолози. Благодаря за доверието и възможността да споделя с вас някои от своите уроци в тези мои Христови 33 години след дипломирането ми по специалността...
Не помня дали 2024-а дойде в мъгла, но със сигурност носеше неизвестността на чисто бяла страница. В края ѝ мога да кажа, че изпълних редовете ѝ и със сигурност, и със съмнения. И още:...
прочетено по време на връчването на титлата “Доктор хонорис кауза на вестник “Пловдивски университет”, 31 май 2024 г. в 6-та аудитория на ПУ “Паисий Хилендарски” Уважаеми г-н главен редактор на в-к „Пловдивски университет! Почитаеми...
Снимка: Юлиан георгиев Две премиери, награда и почетна титла – месец май тази година сгъсти последните ми три дни до предел, като прибави в тях и един телевизионен ефир за „Добро утро, Европа“, и...
Няма по-подходящо място за премиера на „Време. Кръв. Пясък.“ в Пловдив от Пловдивския университет. Ще изпратя в тога за първи път месец май с последния му, 31-ви ден, в 6-та аудитория от 18:00 часа....
„Време. Кръв. Пясък.“ е заглавието на седмата ми книга. В Светлата седмица след Великден тя излиза на книжния пазар у нас под собствената издателска марка К PR 1 (KeePReading1), за да възкреси героя от...
Академичен народен хор Снимка: от плаката на концертите в Париж Ако си живял извън България, знаеш как ти парва под лъжичката, когато чуеш родопска гайда или онези широки гласове на народните ни певци и...
Февруари
Февруарското слънце
e фалшивата новина на зимата.
Изписана върху синевата
със златист почерк
при изгрев и залез.
И ако ѝ повярваш,
няма как да усетиш капана
на пълзящите облаци зад хоризонта,
нито да видиш
безпокойството на птиците
заради задаващата се буря,
носеща мраз.
Не мразя опиянението,
но залагам на трезвия,
хладен и бистър разсъдък,
който ме държи нащрек,
когато през януари и февруари
слънцето е като през май и юни
или когато по Вълча луна
овчарят поведе стадото си
на паша,
а по Гладна луна
обещае на селото
богата трапеза.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", 2021 г.
