Категория: Мнение

Светъл Великден

Ако нямахме нужда да вярваме, че има светлина сред тъмата, дали Великден щеше да съществува две хилядолетия? Бъдете здрави и се обичайте – така кратък е животът ни тук, на земята…

Да живей протестът ли? Не искам да наливам брашно в чужда мелница…

Тютюневата война в Пловдив не мирише на култура. Макар че на фронта й в началото застанаха културни „оператори“. Постепенно се присъединиха чуждестранни „експерти“, които поучават пловдивчани защо трябва да са гневни. После – и...

Весели празници face to face с надеждата, че можем да излекуваме света от лудостта :)

Вярно е, че светът полудя през тази година. Но още по-вярно е, че светът е това, което са хората. И от нас зависи дали ще продължим до пълната и окончателна лудост, която ще ни...

“Ние сме вечни” на Театър София – зов на децата ни срещу бесовете, които са вътре в нас

Ние сме тленни, идеите са вечни – това е един от рефрените, с който моето поколение порасна. Поколението на разделения от стена свят. Това, което, обаче, успя да прекрачи стената, но не защото беше...

„Свалячи“ от Елин Рахнев – апотеоз на „отсъстващия“ от живота си човек

Чували ли сте тезата, че в живота има два типа хора: играчи на терена и публика? Аз я чух няколко дни след като гледах спектакъла „Свалячи” (Драматичен театър „Антон Страшимиров” – Разград). И да,...

Френската пиеса „Списъкът“ – монолог за това къде си и искаш ли да се промениш

Празни стелажи. Два стола. Бял кухненски плот. Тава. Тесто. Нож. Ябълка. Акордеон. Това е реквизита на „Списъкът“ на Дженифър Трамбе (превод: Светлана Панчева)  – френската пиеса в „Сцена на кръстопът“. Можем да го подредим в...

„Сестри Палавееви“ – премиерният спектакъл на пловдивската Драма, който разравя следите от спомена

„Днес е 9-ти септември, но партизаните ще дойдат в Пловдив утре, с една история за “Сестри Палавееви” на Алек Попов и Деляна Манева. Така ще започне 19-тият Международен театрален фестивал “Сцена на кръстопът”. Това...