Границата между България и Сърбия разполовява село Стрезимировци вече 101 години. На няколко километра откъм българско е град Трън. Откъм сръбско – Грознатовци. Там старо българско училище може отново да вдъхне живот на местните...
За да отидеш на разходка из Стария Пловдив точно по обяд в един летен почивен ден, когато си пловдивчанин, със сигурност означава, че трябва да си пребориш мързела. Дори и да има събитие, което...
6 поколения учители има в моето семейство – от пра-пра-пра-дядо Васил от Калофер, синът му Христо и внукът му Васил, през мама, до сестра ми и племеницата ми. Аз се докоснах до тази професия...
“Аз не съм писател, а автор”. Това ми каза през 2013-та година Константин Кацаров, когато се запознах с него. Поводът беше току що излязлия му от печат роман “Пепел”. Знаех, че е вокал на...
В памет на полк. Илия Атанасов Георгиев: Защото историята на всеки син продължава и след най-трудните му битки. И ако те оставят следи у него в целия му живот, за историята на човечеството белезите...
Ла Рамбла свети и не спи момичето от Барселона, целувки трябва да изпраща на туристите. По въздуха ги пуска от балкона си на втория етаж – и като бели лодки те плъзват се към...
„Това е още един канал да стигна до читателите, които не си купуват книга с поезия, но харесват поезията“. Така кратко – като за новина – поетът Стоян Терзиев ми обясни идеята си да...
Българката Мария Орлешкова организира бригада от наши сънародници за подпомагане на засегнатите домакинства от опустошителните наводнения в испанския район Вега Баха този септември. И сама се включи в спасителни мисии: в града, в който...
Мия Божилова знае приказката за Червената шапчица по начин, различен от обичайния. Баща ми ми я разказваше с финал, в който Червената шапчица изяжда вълка. И аз така я знам от малка. – Докато...
Февруари
Февруарското слънце
e фалшивата новина на зимата.
Изписана върху синевата
със златист почерк
при изгрев и залез.
И ако ѝ повярваш,
няма как да усетиш капана
на пълзящите облаци зад хоризонта,
нито да видиш
безпокойството на птиците
заради задаващата се буря,
носеща мраз.
Не мразя опиянението,
но залагам на трезвия,
хладен и бистър разсъдък,
който ме държи нащрек,
когато през януари и февруари
слънцето е като през май и юни
или когато по Вълча луна
овчарят поведе стадото си
на паша,
а по Гладна луна
обещае на селото
богата трапеза.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", 2021 г.
