Иван Богданов си отиде. И нека буквите са небето му
Беше мъж, влюбен в това, което прави. И не спираше да работи – винаги с идея напред. Обичайно организираше срещите си в „Неделя“ на торта. На втория етаж в The Mall с него беше...
Беше мъж, влюбен в това, което прави. И не спираше да работи – винаги с идея напред. Обичайно организираше срещите си в „Неделя“ на торта. На втория етаж в The Mall с него беше...
Снимка: F2F TV, 30.09. 2024 г, ПУ “П. Хилендарски”, Литературна вечер Списание “Страница” и предаването “Преге” на БНР-Радио Пловдив се обединяват в отбелязването на 80 годишнината от рождението на проф. Светлозар Игов. Специалната вечер...
Не помня дали 2024-а дойде в мъгла, но със сигурност носеше неизвестността на чисто бяла страница. В края ѝ мога да кажа, че изпълних редовете ѝ и със сигурност, и със съмнения. И още:...
Хората с муковисцидоза у нас могат да получат безплатно инхалатор. Това съобшиха в дните преди Рождество от компанията Unicoms, която произвежда апарата ZANO Inspire. Дарителската им кампания е в знак на съпричасие към нуждите...
Добре познатият на пловдивската публика и арт среди художник, пластик и талантлив автор на творби в стил стийм пънк ще открие в галерия “Мария Луиза” изложба, озаглавена “Гроздан Илков-Графа и приятели “. Тя е...
След премиерата на романа „Време. Кръв. Пясък.“ в края на месец май в София, иде време да представя за първи път в столицата последната си поетична книга „Кръстопът на тишината“. 3-те първи дни на...
Tя е Стилиана Георгиева. Рисува от малка. И вероятно защото е израстнала в артистично семейство, често е предпочитала да прекарва повече време в собствените си фантастични светове, отколкото в реалността. “Не мога да живея...
Време е за среща с една красива книга. Тя ще развълнува децата, които обичат компютърните игри. А на родителите им може би ще даде ключ към това да ги разберат. С това убеждение реших...
Може ли да се разказва за битка, без да има насилие и агресия? Поетът и журналист Стоян Терзиев дава отговор на въпроса с първия си прозаичен текст в книга. Тя носи името “Рицарят на...
Старите майстори
Как да е луда любовта като вино,
ако лозята са вече изкоренени?
Наливат старите майстори в пивницата на времето
тайните си несподелени.
Как лъщяха по изгрев зърната на гроздето -
черни перли на най-топлата гръд!
И изпълваше погледа им по пладне с горест
лепкав, сокът на напращелия плод.
Как пристъпваха плахо да го погалят!
И набъбваше със следобеда им страстта
да разсъбличат и лудо да любят безкрая
ред по ред, асма по асма...
Как наяве сънуваха, че дълбоко проникват
и не спират да мачкат жарката плът.
А насън всяка нощ изпразваха линове
и по вино гадаеха бъдещия си път.
Стари, бъчвите дъбови сутрин ги чакаха
да измият очите им, да ги напълнят с живот.
Колко зими така любовта отлежаваше
и как напролет се будеше с нектара на Бог...
А са празни лозята на младостта им. И вече
сухи са линовете даже на старостта.
Ще затвори пивницата на времето. Но в синовете им
като младо вино ще шупне любовта.
Екатерина Костова, от книгата "Думите ме носят", изд. Буквите, 2017 г.