Да кажа отново “Здравей, България”
Година и девет месеца след средиземноморското приключение на семейството ми, решихме, че е време да се върнем у нас. Всеки, който се е местил няколко пъти поне, е наясно как най-ефективно да се справи...
Година и девет месеца след средиземноморското приключение на семейството ми, решихме, че е време да се върнем у нас. Всеки, който се е местил няколко пъти поне, е наясно как най-ефективно да се справи...
Макар че за щастието няма рецепти, можем да се научим как да си правим сами в домашни условия… шоколадови бонбонки 😉 Снимахме видеото преди 5 години в Пловдив на едно любимо за онова време...
24 май е за всички, които не само пазят ключетата за сърцето на България, но и грижливо учат останалите как да ги подреждат така, че да отключват доброто! Честит празник! Миналата година се присъединих...
Радостта на Възкресение или възкресение на Радостта? Не е нито време, нито място за игра с думите. Защото отдавна вече сред пиршеството им в социалните мрежи, забравихме да почистваме душите си и да оставаме...
И така, след като в продължение на 10 дни ги пусках поотделно в колонката под главата на дневника ми, ето ги вече, събрани в общ пъзел, различните лица на влюбването и любовта от четирите...
Защо пък за любовта? Защо през февруари? Защо от 8-ми до 18-ти? Отговорът е простичък – защото всичко е любов. След надеждата, с която посрещаме всеки януари, не е ли време да посветим февруари...
Новостите в старата година? Че от “първи сайт за субективна журналистика” F2F TV стана мой личен дневник. Че сред историите, които избрах да споделя с вас, бяха и за българи, които живеят зад граница,...
И защото Коледа събира семейството заедно, а ние за втора поредна година ще се прегърнем по скайп… вместо да се натъжавам за това, което не мога да променя, ще обърна гледната точка наопаки. И...
След повече от 20 години опит в правенето на тв новини, най-после реших, че е време и аз да направя… телевизия. И макар че е декември, запретнах ръкави 🙂 Как се прави телевизия? Нужни...
Есен Втора По Дали. Времето изтича бавно. В чашата вали. Екатерина Костова, от книгата "Кръстопът на тишината"