Първа среща на „Кръстопът на тишината“ в София
След премиерата на романа „Време. Кръв. Пясък.“ в края на месец май в София, иде време да представя за първи път в столицата последната си поетична книга „Кръстопът на тишината“. 3-те първи дни на...
След премиерата на романа „Време. Кръв. Пясък.“ в края на месец май в София, иде време да представя за първи път в столицата последната си поетична книга „Кръстопът на тишината“. 3-те първи дни на...
Време е за среща с една красива книга. Тя ще развълнува децата, които обичат компютърните игри. А на родителите им може би ще даде ключ към това да ги разберат. С това убеждение реших...
Изпрати ми четири шапки в един от най-горещите дни на юни. По електронна поща. Не се чудете как – просто използвам метафора. Но и не съвсем. Мария Узунова – момичето с бистросини очи от...
17. Не става дума за мигове от пролетта, а за принципи. При това – от четирите сезона на родителството. Събират ги Ани и Георги Малчеви в книга, вдъхновена от собствения им път като майка...
Александър Секулов Снимка: Министерство н културата Александър Секулов е тазгодишният носител на Националната награда за принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“ за романа си „Корабът на сирените“ (ИК „Хермес“). Анита Тарасевич грабна...
Снимка: Юлиан георгиев Две премиери, награда и почетна титла – месец май тази година сгъсти последните ми три дни до предел, като прибави в тях и един телевизионен ефир за „Добро утро, Европа“, и...
Няма по-подходящо място за премиера на „Време. Кръв. Пясък.“ в Пловдив от Пловдивския университет. Ще изпратя в тога за първи път месец май с последния му, 31-ви ден, в 6-та аудитория от 18:00 часа....
Ще срещна последния ми роман „Време. Кръв. Пясък.“ за първи път с читатели в София на 29 май от 19 часа на ул. „Позитано“ 52. На новата арт сцена In The Mood книгата ще...
„Време. Кръв. Пясък.“ е заглавието на седмата ми книга. В Светлата седмица след Великден тя излиза на книжния пазар у нас под собствената издателска марка К PR 1 (KeePReading1), за да възкреси героя от...
Февруари
Февруарското слънце
e фалшивата новина на зимата.
Изписана върху синевата
със златист почерк
при изгрев и залез.
И ако ѝ повярваш,
няма как да усетиш капана
на пълзящите облаци зад хоризонта,
нито да видиш
безпокойството на птиците
заради задаващата се буря,
носеща мраз.
Не мразя опиянението,
но залагам на трезвия,
хладен и бистър разсъдък,
който ме държи нащрек,
когато през януари и февруари
слънцето е като през май и юни
или когато по Вълча луна
овчарят поведе стадото си
на паша,
а по Гладна луна
обещае на селото
богата трапеза.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", 2021 г.
