“Като се кача на подиума и се чувствам все едно съм на състезание – въпреки това и точно по тази причина съм усмихната повече отвсякога и давам всичко от себе си” – това разказва...
гост автор: Димитър Цонев Днес сякаш не познаваме историята си или поне детайли от нея ни се губят. Днес сякаш има страх за обръщане към историята и запознаването с нея заради страха, че тя...
гост автор: Виктория Баева Едно от най-често срещаните разтройства на психиката в наши дни е депресията. Според проучване 10 на всеки 100 човека от населението страдат или са страдали от депресия. Нормално е човек...
гост автор: Виктория Баева Много хора не работят това, което са мислили, че е тяхното призвание. И не винаги причината е липса на работни позиции, понякога хората намират работата, която винаги са искали, но...
гост автор: Виктория Баева Тази година е на път да се превърне в година на самоубийствата в България. А октомври с два случая от началото си – в месец на самоубийствата в Пловдив. Черната...
Някои я знаят като Калина Атанасова. Други – като Бъдъмба. Но без значение как ще я наречете, тя е талантлива и креативна. По професия е графичен дизайнер, по образование – художник, по призвание, както...
гост автор: Юлиан Георгиев Излезе поредната класация за свобода. Този път може би е сравнително вярна, защото винаги можем да погледнем лога… Е, ако ни разрешат 🙂 Какво се случва в интернет обикновено не е...
гост автор: Димитър Цонев Казват, че когато боговете плачат, по земята вали дъжд. И идея нямам защо боговете горе плачат, но телесните течности се сипят върху ми, докато вървя по главната. Били те и...
Да, защото „Възвишение“ ми хареса. Тези, които ме познават знаят, че бях песимист. За радост, очакванията ми не бяха оправдани. Да, със сигурност спектакълът „Възвишение“ не е хитът на сезона, не и по начинът, по който романът безапелационно грабна сърцата и на критика, и на читатели, но представлението е гледаемо, насочено към широк кръг зрители и не разчита на познаването и прочитането на романа (въпреки че искрено се надявам, че значителен брой хора ще са го прочели или ще го прочетат преди или след посещението на салона) за да внуши идеите си. За радост романът (а чрез него – и драматизацията на Александър Секулов и Иван Добчев) разчита на силата на словото и чрез него въздейства на читатели/зрители и не предполага колосални режисьорски решения и задачи. „В началото бе словото“ и то е нещото, което изпъква на преден план и в представлението.
Февруари
Февруарското слънце
e фалшивата новина на зимата.
Изписана върху синевата
със златист почерк
при изгрев и залез.
И ако ѝ повярваш,
няма как да усетиш капана
на пълзящите облаци зад хоризонта,
нито да видиш
безпокойството на птиците
заради задаващата се буря,
носеща мраз.
Не мразя опиянението,
но залагам на трезвия,
хладен и бистър разсъдък,
който ме държи нащрек,
когато през януари и февруари
слънцето е като през май и юни
или когато по Вълча луна
овчарят поведе стадото си
на паша,
а по Гладна луна
обещае на селото
богата трапеза.
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", 2021 г.
