6 стихотворения от миналото ми лято
Пазя миналото лято като раковина в съзнанието си – събрала всички звуци на живота ми до този момент и готова да ме потопи в тях винаги, когато я допра до ухото си. И защото след...
Пазя миналото лято като раковина в съзнанието си – събрала всички звуци на живота ми до този момент и готова да ме потопи в тях винаги, когато я допра до ухото си. И защото след...
“Córdoba. Lejana y sola. Jaca negra, luna grande, y aceitunas en mi alforja. Aunque sepa los caminos yo nunca llegaré a Córdoba. Por el llano, por el viento, jaca negra, luna roja. La muerte...
Гост: Константин-Кирил Иванов Може ли да преоткрием България, докато седим пред компютъра си, разглеждайки като на длан – например – нейни исторически светини или пък нестандартни туристически маршрути? Да, категоричен е Константин Кирил Иванов, когото...
Тази сутрин ме събуди птича песен. Миналите събота и неделя – боен марш. И реших да споделя с вас точно това – как празнуват хората в Аликанте. И как организират фиестите си. Ще ви разкажа...
В разгара на лятото, наричано в морските градове „висок“ сезон, най-ниско е самочувствието на жените с няколко килограма в повече. Признавам, че не съм се вманиачавала на тази тема. Почти никога. Но нямам нищо...
Първата ми среща с името на Иван Вазов беше, разбира се, в първи клас, когато преди още да знаем какво значат глаголите „любя, тача и милея“, нито пък какво е да обичаш България, рецитирах...
Дали е синьо лятото, дали е синьо? Когато черно слънцето изгрява във очите ти, а падащата ниско над небето луна е бяла, тъй както бяла е ракията, според един поет – забравен между страниците...
Лятото е горещо, но историите могат да парят 🙂 Ще ви отговоря, ако ме попитате нещо за някоя от книгите ми в профила ми в Goodreads. Време е да провокирам въображението ви с един откъс от последния...
Така изглежда Аликанте в полунощ на 24 юни – огромната палма от хиляди фойерверки, изстреляни заедно над хълма Бенакантил, където е разположена средновековната крепост Санта Барбара, осветява града едва за няколко минути. Но е...
Януари
Небето се отвори.
Януари
изсипа лятна буря
над града.
Дъждовните капки
се свличаха
от покривите –
едри и обли.
Удряха за последно земята.
Заспиваха
без идентичност –
разтворени една в друга,
размесили отраженията
на лампите
и смисъла на сезоните,
кодиран
във вечния кръг
на времето.
Начало за зимата.
Порастване за пролетта.
Отдаване за лятото.
Равносметка за есента.
Светкавици прорязваха
с ножиците си
дрехата на нощта.
От другата страна
на съзнанието ми
някой чукаше неистово
да отворя
и ми разкаже приказка.
В нея дърветата цъфтят
през есента.
Реката замръзва в лятото.
Пролетта изпраща птиците
към северния полюс на топло.
А зимата ги посреща
обратно
Екатерина Костова, от книгата "ОБРАТ-но в себе си", 2021 г.
