Историческият музей в Пловдив с изложба, посветена на Съединението
Ако българското изкуство по времето на Съединението не отразяваше какво се случва, днес нямаше да имаме свидетелства като оригиналните литографски портрети на княз Александър I, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, рисувани от Георги Данчов; първите художествени алегории, посветени на Съединението на България в картините на Николай Павлович, гравюрите и рисунките от Антони Пьотровски; произведенията „Нова земя” и „Сливница” на Иван Вазов…
Всички тях може да видите в изложба, посветена на 128 години от Съединението на България, подредена в Историческия музей в Пловдив днес. Тя е под наслов „Българското Съединение в изкуството” и пресъздава събитията от есента на 1885 година и техните герои.
По това време Съединението става тема в произведенията на големите ни художници и писатели – Георги Данчов, Николай Павлович, Иван Вазов. Самите те – участници и наблюдатели на събитията, подтиквани от родолюбива вътрешна потребност, ни оставят забележителни образци от портрети, алегории и образи.
„Пловдивската революция” от 6 септември 1885 г. събира и споява националната енергия, разказват от Историческия музей за вдъхновението си да покажат експозицията. Седем години след Освобождението българите забравят партийните ежби, не се плашат от гнева на освободителката, отхвърлят диктата на Великите сили и защитават с кръвта си делото на Съединението. То пробужда могъщата сила на патриотизма и се превръща в неизчерпаем източник на вдъхновение за българския обществен живот.
Веднага след 6 септември на първите страници на водещите европейски издания отново се появяват български сюжети. Журналисти и графични кореспонденти публикуват своите репортажи, коментари, скици и рисунки за събитието. Поместват се изгледи от Пловдив – театърът на българските събития, както и лицата на авторите и актьорите на румелийската революция.
На 2 ноември сръбският крал Милан обявява война на България. Художниците изпращат своите скици директно от фронта до Лондон, Париж, Берлин, Москва и само за няколко месеца в европейските вестници са публикувани няколкостотин гравюри от събитията Най-активен е полският художник Антони Пйотровски, чиито творби влизат в илюстрованите издания на ”Графикс”, „Илюстрасион” и „Всемирная илюстрация”. В този период, впрочем, изкуството е било журналистика и журналистиката – изкуство.
Ето защо тази изложбата се посвещава на творците, които не просто са съхранили спомена за Съединението със слово и четка, а са възкресили за поколенията емоцията от него.
