Тильо Тилев написа „Азбука за ангели“
„Азбука за ангели“ написа поетът Тильо Тилев и ни я предлага в средата на есента, пет години след като сам бе обявил, че така ще нарече следващата си книга. Направи го на премиерата на „Дъхът на твоето очакване“ през 2019 година.
„През 2023 г. в Тбилиси излезе книгата „Стихотворения“, в която сме представени с грузинския поет Роберт Месхи, като неговата част беше озаглавена „Четиридесет и вторият паралел“, а моята – „Азбука за ангели“. Тъй че тази втора „Азбука за ангели“ всъщност се препокрива с първоначалната ми идея за книга с такова заглавие. Защо толкова държа на него? Защото много от най-близките ми хора вече са ангели, а още приживе те бяха за мен ангели пазители. Тази книга е моята почит и признателност, че бяха и са част от живота ми“, разказва Тилев от корицата, деликатна като заглавието, а и като неговите стихове. Неин автор е Валентина Ангелова (какво ангелско съвпадение!!!), а издателството, под чийто знак ще учим азбуката на Тильо, е „Макрос“.
Преди да успея да я разлистя, го питам:
F2F TV: От „Извънсезонно време“ (1992) до „Азбука за ангели“ – промени ли се твоята поезия и как?
Тильо Тилев: Всеки от нас се променя, а с това и нещата, които прави. Аз прописах стихове сравнително късно – на 22 години, като дотогава никога не се бях интересувал от поезия. Но поредица от щастливи случайности предопредели това да не се окаже нещо мимолетно. Нямах никаква представа от автори, от стойности. Лутах се в себе си и по страниците на книги, като си мислех, че всичко, което е публикувано, е поезия. Постепенно започнах да „разчитам“ добрата поезия, започнах да осъзнавам, че „поетът не е птичка божия“, а както във всяка човешка дейност, има нужда от подготовка, от познаване на материята на духа в случая.
Една от щастливите случайности беше, че участвах в първия младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, където получих първа награда. По това време в Стара Загора имаше талантливи хора – едните вече утвърдени автори, другите, като мен, започваха своя път в поезията. Общуването с тях ми даде много. Не знам дали има някаква предопределеност, нещо като житейски пъзел, който трябва да подредим. Нещо, което ни е дадено свише. При мен то е да имам умни и талантливи приятели, които същевременно са и добри хора. Това се случи и при идването ми в Пловдив, защото и тук безкрайните разговори за литература продължиха, продължават и днес.
Аз не съм филолог по образование и моите литературни университети бяха по-различни. Може би затова лутанията в стихосбирката „Извънсезонно време“ са видими. Неслучайно използвам „стихосбирка“ – първата ми книга беше в известен смисъл и освобождаване от стихотворенията, събрани през един близо десетгодишен период.
Можех да започна начисто втората си книга. Годините между първата и втората книга бяха време на осъзнаване, на опознаване, на натрупване на поетична култура. Интересно е изразеното по този повод от доц. Владимир Янев в предговора към нея: „Един казал: – Това е моята трета книга. Реших да не пиша втората. Така изглежда е и с Тильо Тилев, който след дебюта си през 1992 не прибърза да се яви с нова свезка стихове. Белезите (белезниците?) на мълчанието (което за поета е по-скоро олово, а не злато) са видими и в стихосбирката „Сънят на разума“.
Мисля, че тогава започнах да намирам своя поетичен език, който, разбира се, има своите вариации в следващите книги, но цялостният изглед е най-видим в „Азбука за ангели“, защото тук са включени стихотворения от предишните книги и нови, непубликувани досега.
F2F TV: Как избра стихотворенията си в „Азбука за ангели“? Какво ги обединява?
Тильо Тилев: Изборът при книга с избрани стихотворения е същевременно лесен и труден. Лесната част – избираш тези, които смяташ, че са най-добрите. Трудната – да не се получи механичен сбор на текстове. Моят метод за финализиране на подредбата на стихотворенията е следният: разпръскам ги на пода в стаята и започвам нещо като медитация – това тук, това там.
Мисля, че в последните книги съм успявал не просто да подготвя „стихосбирка“, а да има сюжет, да има разказ, който идва от тематиката и подредбата на стиховете. В „Азбука за ангели“ този диалог между отделните текстове също го има, но той е и един имплицитен непрекъснат разговор за поезия, за книги, започнат преди много години, продължаващ и днес.
А какво ги обединява? Тази книга е много специална за мен. Който я отвори, ще види, че вътре – в стиховете, в посвещенията, в двете интервюта – са споменати хора, с които съм здраво свързан през годините. Чрез нея исках да изразя моето чувство за общност, за едно голямо литературно братство, към което имам щастието да принадлежа.
F2F TV: Има ли азбука, която не сме научили ние, земните хора, пък било то четящите и пишещите стихове?
Тильо Тилев: Мисля, че всеки човек има своя азбука, на която може да изрази най-съкровените си мисли и чувства, но това изисква свръхусилие. Не на всеки е дадено да устои.
Но има нещо друго, което ни е дадено на всички нас, като хора. Бих го илюстрирал с едно любимо стихотворение от Жак Превер:
Хиляди, хиляди години
не биха ми стигнали
да разкажа
за оня миг вечност,
в който ти ме целуна,
в който аз те целунах
една сутрин, в светлината на зимата,
в парк Монсури, сред Париж.
Сред Париж,
на земята,
която е всъщност звезда.
Да не забравяме, че сме част от Вселената, че нашата планета всъщност е звезда! Може би това ще ни накара да гледаме по различен начин на себе си и на другите около нас.
F2F Поезия: Морето – Тильо Тилев
F2F TV: С нетърпение очаквам „Азбука за ангели“ да стане част от домашната ми библиотека. Предстои премиерата ѝ, за която се надявам да мога да пропътувам пътя от София до Пловдив. А защо и вие да следите кога и къде ще бъде?
Ето само две причини, думите на редактора и на рецензента:
Проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова: Поезията на Тильо Тилев е деликатна, красива и истинска. Тя въздейства като предчувствие за чудо, което тихо и невидимо присъства и вероятно ще се случи. Чудото на привидното, но не защото е нереално, а защото, за да доловиш неговите пулсации, да усетиш трепетното дихание, да го разпознаеш зад видимото, е нужно най-напред да научиш брайловото писмо на любовта – азбуката на ангелите.
Иван Митев: В поезията на Тильо Тилев е втъкана онази тишина, която подобно сребърен извор осветява копнежа ни за докосване до изумителната и непознаваемата ни същност. Уникалната ѝ стойност се определя от умението на поета да дарява удивления. Те остават завинаги в нас и превръщат живота ни в нещо повече от самия него.
Не пропускайте още:
2024: 3-те първи дни на „Време. Кръв. Пясък.“ или как изпратих май
Вестник „Пловдивски университет“ – първият знак за пътя ми
Всички публикации в рубрика КНИГИ
