Четвъртата изложба на Ани Рангелова – портал към пето измерение
Когато те поканят за откриването на изложба в петък, 13-ти, можеш да приемеш не само за да предизвикаш себе си. А и да откриеш предизвикателството, което животът ти е подготвил точно с тази покана. Защото мисля, че всяко събитие от личните ни истории е логично и емоционално свързано с предходното и с това след него.
Открих този низ от причина и следствие още щом видях платната на Ани Рангелова от изложбата, която ни е събрала тази вечер. Причината и следствието, които забелязах да тръгват от една картина и да преминават в друга, да я обясняват и да продължават в нещо ново, то да се трансформира и да дава повод за друго – по-късно се затвърди и от разговора ми с художничката. Бяхме седнали в една артистична пекарна, извън нейната и моята обичайна среда в междувремието на зимата и пролетта – две жени, които можеха да си кажат всичко, защото нищо не дължаха една на друга, освен честност.
Точно честността е условието, с което Ани застава пред бялото платно. Но не за да рисува поредна картина, а за да го изпълни със себе си. И там, където тя не присъства като образ, е основен герой, но разтворена в пространството на цветовете, в багрите на формите, в ефира извън рамката на картината. Има нещо, което ги свързва и то не е минорната на пръв поглед гама, а дълбочината. Зеленото например не е онзи въздушен цвят на росна трева. Охрата не е старото злато, в което прозира носталгия. Лилавото не е загадъчният воал на интелекта.
Ще спра, защото сами може да се огледате и да се уверите, че картините на Ани са отвъд цветовете, в дълбините им. Но точно там, където е най-тъмно, тя открива искра и ни я подарява – в платната от първа серия тя е ярко жълта, светлосиня или бяла, малка като точица или наподобяваща лъч. А в картините от втория цикъл става по-видима – добива форма, увеличава площта си и постепенно превзема цялото пространство.
Сега ще насоча вниманието ви към друго, което ми направи впечатление. Някои от картините са рисувани в период. Има платна, сътворявани четири години. „Нищо не остава така, както е започнато“ – ми беше обяснила в пекарната, докато пиехме следобедното си кафе. И не става въпрос само за изображението, а и за типа бои, за текстурите, които добавя с времето пласт след пласт. Така допълва не само съдържанието, а и своето чувство към него.
„Фигурите, които се появяват в платната ми, не са портрети – те са състояния“, казва сама Ани. Но когато се вгледате в тях, ще откриете как тези състояния имат едно и също лице. Точно както всеки от нас не губи, а само променя чертите си, когато страда или когато ликува, така и състоянията на художничката са различни, но имат една идентичност – нейният вътрешен духовен образ.
Тази изложба е среща точно с него. А платната, подредени от двете страни на пътеката в галерията, ни водят към сърцевината на експозицията, наречена „Reborn: Вътрешен код“. Няма нищо случайно нито в заглавието, нито в подредбата на двата цикъла и картините в тях, нито в онази магнетична светлинна инсталация, която съсредоточава в едно причината и следствието. Като туптящо сърце, в което е алфата и омегата на смисъла. „Reborn, защото вярвам, че всичко и всеки има шанс да се прероди”, обяснява Ани Рангелова и допълва: Вътрешен код, защото вярвам, че всички носим своя код по рождение”.
Какъв е нейният код? „Връщане към началото. Към онова начало на белия лист, когато сме се родили. С беглия спомен само на безкрайния интелект“, призна ми след онзи разговор художничката. А аз открих, че думите, допълващи всяка от нейните картини, са другите бои, с които тя напластява нарисуваното. Точно затова не пропускайте изреченията до платната – те са част от тях. Нещо повече – в първата серия например, наречена Reborn, заглавията на картините могат да се свържат в изречение, в което можем да добавим онова действие, което разкрива самите нас като възприемащи посланието. Ще ви покажа: „Мъдрецът“ реставрира всички „Белези на миналото“ и в „Матрицата“ разтваря „Достойнството на тишината“. „Тя, която знае“ „Душата на Вселената“, пази и „Паметта на душата“.
Може да опитате със свои глаголи и ви уверявам, че ще откриете в тази интелектуална игра вашата причина за това, което сами ще сътворите като смисъл. То от своя страна пък ще повлияе на следствието. Защото всичко в нашия свят е едно. Или както разказва и с четка, и с думи, и с електричество художничката, „връщането към кода е връщането към белия лист, но на друго ниво. Той вече не е бял, но е чист. Там вече няма обида, няма догми, няма ограничения, а чисто съзнание. Съзнанието кои сме и защо сме тук и сега“.
Заповядайте не да си зададете тези въпроси, а да ги почувствате в четвъртата изложба на Ани Рангелова, която прилича на портал към петото измерение – вътрешният свят на всеки, който я посети. За първи път в петък, 13-ти, и още точно 13 дни в Галерия “Контраст“. А защо 13? Може би защото заставането лице в лице срещу страха да не предизвикаш съдбата е онази искра, без която не можеш да видиш в мрака, че има светло. И да го пожелаеш.
Не пропускайте още:
Емоционалните мостове на Симеон Младенов
Всички публикации в категория КНИГИ
