Емоционалните мостове на Симеон Младенов

от Екатерина Костова · януари 24, 2026

Нямаше как да се срещна с картините на Симеон Младенов, ако преди около година не ми ги беше показал синът му Мартин, оператор в телевизия Евронюз България. Подредени грижливо в класьор, той ги донесе на едни снимки, за да ми ги покаже. Пътувахме към Гара Подуяне за репортаж за предаването “Арт и Факти” с писателката Здравка Евтимова.

Бях впечатлена от картините – макар и в умален формат – бяха стигнали до някаква фина струна в сърцето ми, дръпнали я бяха със своята образност, с деликатните знаци, вплетени в нея, с меланхолията на цветовете. Към тази емоция се прибави и искреността на Марти с желанието му да направи изложбата, за която времето на баща му сред нас за мъничко не е стигнало.

Разговаряхме за това, докато пътувахме към гарата. Когато стигнахме, Марти беше разпънал статива на мястото, което избра за интервюто, ние със Здравка Евтимова се позиционирахме – подреждайки някои от книгите ѝ до нас на пейките под старинния часовник. Тогава тя пожела да разгърне папката. И усетихме съпричастието ѝ – и като творец, и като човек. Още помня – беше студено, но около нас – топло.

Разказвам тази случка, защото ако едно изкуство може да променя реалността на хората по този начин, то тогава може да променя и самите хора. И точно това за мен е смисълът на творчеството – да се превръща в мост не само между хора, а и в мост между реалността и вътрешния свят на човек.

Така се и казва изложбата на Симеон Младенов, която семейството му подреди този месец: „Емоционални мостове – символиката между душата и света“. Научих го преди месец, но година по-рано вече бях минала по тези мостове. Сега се връщам, за да споделя с вас какво видях, докато ги прекосявах.

Първо – отказ от реалността и отсътсвие на Аза. Но това беше само, докато пробягвах с поглед по картините на Симеон Младенов. Щом се вгледах по-внимателно обаче, забелязах, че Азът не отсъства, защото го няма, а тъкмо обратното. Той доброволно се е отказал да доминира. Разпаднал се е абсолютно съзнателно на части. Слял е всяка от тях с пространството. Забележете – не с реалността, защото такава в картините от тази изложба липсва, а с пространството. Моделирал е това пространство, като едновременно е позволил то самото да моделира частите. Защото съществува именно сътворено от тях и заради тях.

Вижте мултиплицираните лица в него. Според мен те не са на различни хора, а са многото лица на един и същи човек. Сякаш завършеният образ може да съществува не когато е цял, а когато е мултиплициран. И същевременно – разтворен в пространството, приближен до него, а в някои от картините – напълно потопен в него. Слят.

Това взаимопроникване и взаимотрансформиране на индивидуалността с нейното обиталище в платната на Симеон Младенов ни открива неговата своеобразна метавселена. Тя е ранима, но не наранена. Топла, но не изгаряща. Дишаща но не задушаваща. Любяща, но даваща свобода. Метавселената на художника е всеопрощаваща.

Защо я виждам такава ли? Заради цветовете и формите. Няма остри ъгли и категорични отвеси, има дъги и заобленост. Цветовете не крещят. Липсват ярки контрасти. Затова пък полутоновете са толкова богати, че се чудиш как досега не си виждал колко много нюанси може да имат жълтото и охрата например. Така може да изглежда не драматичността, не колизията, не разрушаващата страст, не раната, а овладяната емоция, укротеният гняв, утешената мъка, зарасналият белег.

В тази изложба ще видим картини, които предизвикват зрителя. За разговор със самия себе си. За пътуване дълбоко в собственото му съзнание, където реалността е сътворена единствено и само от него. За разбиране, че многото лица на индивидуалността не са неин разпад, а предчувствие за синтез, в който Азът е приел и се е слял с вече осъзнатия си и разгадан вътрешен свят.

Благодаря на Марти, че ме срещна със света на своя баща. Благодаря на майка му Вера, че ме подготви да навляза в него, подавайки ми ръка, за да ме преведе през символизма в творбите на своя съпруг. Благодаря, че при откриването на експозицията в Галерията на СБХ на ул. “Шипка” 6 в София с препълнилата Зала 1В публика заедно минахме по емоционалните мостове, които е сътворявал с цвят и форма Симеон Младенов в продължение на 60 години, за да започне с нас разговора си за изкуството, който приживе е водил в душата си. Може би защото първо е искал сам да опита устойчивостта на моста между нея и света.

Ако днес можех да направя интервю с него, щях да избера за място някой от мостовете в София. Марти щеше да разпъне статива с лице към светлината. Точно така, за да се получи контражур образът на художника, а слънчевите снопове да го разпаднат на части, рисувайки със светлина контурите им. Всичко наоколо щеше да бъде на безфокус, сливайки се с твореца. А той може би щеше да назове с думи това, което вече ни е разказал с картините си. Или да замълчи, за да ни накара да чуем себе си, докато минаваме по моста между душата си и света.

Изложбата ще остане в галерията до края на януари. А в неделя, 25-и, може да я видите през камерата на “Арт и Факти” по тв Евронюз от 13:30 часа. След това ще откриете видео и вютуб канала на предаването.