Иван Богданов си отиде. И нека буквите са небето му
Беше мъж, влюбен в това, което прави. И не спираше да работи – винаги с идея напред. Обичайно организираше срещите си в „Неделя“ на торта. На втория етаж в The Mall с него беше и една от моите първи срещи, когато се преместих от Пловдив в София. Осъвременяваше сайта на „Буквите“, плануваше да въведе млади хора в своя Светая светих. Малко по-късно, когато отпразнува 20 години на своето издателство, видях как около младежите, които бе избрал, сияеше като баща.
За тържеството си бе обявил, че ще се жени. И със сигурност бе объркал мнозина, тръгнали да го поздравят в Дома на младоженците във вече не помня кой квартал на София. Сватбеният марш наистина прозвуча в онзи ден. Но това беше неговата венчавка – единствена и завинаги – за книгите. Не за една единствена. Не за своите. А за всички, които избереше да издаде. Денят, в който “Буквите” се превърна от другото му дете в неговите нови и нови любими.
Може би затова си отиде на 14 февруари! Сега е завинаги заедно с любовта към писаното слово!
2017: “Буквите” започва литературния си сезон
Ще го помня с почит не само защото стана причина да се появи първата ми поетична книга “Думите ме носят”. Пътувах от Испания за България специално заради премиерата ѝ – а той съобрази датите с моя полет.
Премиери на две поетични книги и списание, посветено на творци от Пловдив
Премиера на поетичните книги на победителките в конкурса „По стъпките на лятото“
Такова издателско отношение никъде след това не срещнах. И въпреки че следващите ми книги не излизаха под знака на неговото издателство, не пропускаше да ме подкрепи.
Иван Богданов: Всичко около “Буквите” си е чрезвичайно от началото
Благодаря ти, Иван Богданов! И нека Буквите са небето ти…
Не пропускайте още:
Всички публикации в рубрика “Книги”
