Колегата Николай Лефеджиев с грамота за принос към демокрацията
Николай Лефеджиев – водещият новини и предаването “Свидетелства на времето” на Евронюз България бе отличен с грамота за принос за изграждане на българската демокрация. Той я получи на официална церемония в къщата-музей на Чудомир в Казанлък от Общобългарския комитет “Ген. Иван Вълков” и Съюза на репресираните “Памет”.
Задължаваща е тази грамота – за участие в изграждането на българската демокрация. Изградена ли е обаче според теб, попитах Николай, докато се подготвяше за поредната емисия новини ден след награждаването му.
“Демокрацията, нейното изграждане, утвърждаване и запазване е постоянно усилие, процес, който не може да има край. В това се убеждаваме и днес, когато историята се използва като пропагандно оръжие и като оправдание за агресия дори срещу цели държави” – отговори ми Лефеджиев.
В този момент следобедната оперативка в телевизията започваше и аз го оставих да допълни размислите си.
“В България имаме благоприятна почва за заместване и дори за пренаписване на миналото, онова, което ни го представяха като единствената основа за “светлото бъдеще”. А хората, които ме удостоиха с тази чест, са изстрадали заради убеждения, заради смелостта да изразяват свободно мнението си, прекарали са години в затвори и лагери. Тяхната единствена цел е да не се забравя истината, която те носят за “тъмните времена” на комунистическия режим. У тях няма реваншизъм, а желание паметта да не се губи, да се запази връзката между онази, сегашната и бъдеща България”.
Честито на колегата, който не престава да чете между редовете на историята и в журналистческите си беседи в предаването му, и в аналитичните разговори по днешния дневен ред. Затова му се доверих да представи и последния ми роман “Време. Кръв. Пясък” на премиерата му в София в края на май тази година.
Снимката е предоставена от Николай Лефеджиев.
Не пропускайте още:
“Време. Кръв. Пясък” не е военен роман, тип сводка на бойните действия
3-те първи дни на „Време. Кръв. Пясък.“ или как изпратих май
