Романите в картини и комиксите, вече 60 г. самостоятелно IX изкуство в света, у нас – в неравностойно положение
Разговор с Георги Чепилев, основател на медия Диаскоп
В навечерието на 24 май, вместо за буквите, с които създаваме картини, да поговорим за картините, с които разказваме. Наричат ги 9-тото изкуство. Или казано с една дума – комикс.
Като разгледаме древните писмени системи, ще забележим, че тяхната еволюция е от образна (картинната) писменост – пиктограма, йероглифи), през ребуса до съвременните азбуки. Ребусът е едно от най-важните постижения за развитието на азбуката. И той, както пиктограмата, използва символи, независимо от тяхното значение, а само с цел да предаде звукове на срички или думи.
Границата между образната писменост и рисуването е размита. Но за развитието на писмеността е от съществено значение пиктографията, защото съобщението се откъсва от предмета и се пренася на различни материали за писане – камък, глина, пергамент, лист хартия и пр. Необходимо е да се отбележи, че картинната писменост може да представя и други видове съобщения, напр. жестове. Интересен е романът „Тристам Шенди” на Лорънс Стърн, където изречението спира и се замества от рисунка – „той замахна с камшика така…” и следва рисунка, показваща как. Но картинната писменост се различава от живописта. При нея художествеността не е толкова важна, често това са бързи скици, само средство за съобщаване. Известно е, че буквата д, произлиза от „далет”=врата, буквата о – от „оин”=око, буквата м от „маим”=вода, буквата а – от „алеф”=бик, което при нас в кирилицата става агне и т.н. Нашата азбука също има подобни значения в графичното си изобразяване.
Може да се каже, че комиксът е врата за опознаване на визуалния разказ и начин да се стимулира интерес към преподавани теми, затова извънредно важен в съвременността е методът, при който се съчетават западна абстрактност и източна картинност. Децата, когато се учат да четат и смятат, преминават от конкретното (напр. картинка с пет патенца) към абстрактното – (напр. цифрата 5). Абстрактните понятия в картинната писменост се предават символично, напр. студено=течаща вода, за това разчитане се изисква интелигентност. Ето защо в специализираните български издания от 1940-1944 год. се срещат реклами, които ни уверяват, че са предназначени за най-интелигентните.
Кой е първият български комикс – знае ли се?
Първият български комикс в съвременен вид е „Шестте чувства у гладния”, отпечатан във вестник „Таласъм” в Пловдив през 1890 г. и е нарисуван от Георги Данчов. Георги Данчов Зографина имал влечение към картинното повествование още от 11-12 годишна възраст, когато нарисувал със собствени композиции един албум от 200 листа – рисунки, илюстриращи последователно живота на светци и техните чудеса. Засега това е най-ранният открит български комикс. Той силно впечатли специалистите от международната комикс енциклопедия “Lambiek”. Изследвайки, допускам възможността да няма друг по-ранен български комикс, защото до 1890 г. в България не се издава нито едно детско списание. А едва към 1896-97 г. в София започват да излизат, освен партийни и информационни вестници, и детски списания. Партийните не си служат с карикатури, защото не се редактират от творци като Христо Ботев. Но информационните търсят и поместват карикатури, там се появяват и рисунките на бащата на българската карикатура – Александър Божинов. Има един застой в сатиричната графика от времето на Данчов до Божинов, а преди тях вестниците са по-малко от пръстите на ръцете.
Как присъства историята – не като сюжет, а като конкретно обществено време – в българските комикси? А как присъства злободневието – това, което се случва днес в обществено-политически смисъл, а утре ще е история буквално?
Трябва да се отбележи, че историческият жанр не заема такова подчертано място в ренесансовото изкуство на повечето европейски народи. Но в България този жанр се развива в две насоки – чисто исторически и съвременен, отразяващ актуално обществено-политически събития. Двата процеса – социално-политическият и художественият в българския исторически жанр се намират в неделима връзка. Наричам тази връзка двойственост, зависеща предимно от подходящо избрания сюжет. Ето защо жанрът исторически комикс играе важна роля като инструмент за народно просвещение и патриотична пропаганда. Любими жанрове на българските автори до 1944 год. са кратките комикси като графически репортажи за сензационни събития. Понякога няколко различни комикс информации се обединяват в малка серия – хроника. Хрониката е преходен вид от репортаж към комикс преглед. Комикс прегледите имат тематична връзка по период – часовете от деня, седмица, две, месец и пр. Във вестниците отпреди 1944 г. редовно са публикувани „Седмицата в карикатури” и др. В повечето случаи това са сатирични графики. Всички възможности са разгледани в статиите „Формиране на българските комикс жанрове” и „Комикси, комикси – видове комикси”. Една от възможностите е подобно прийомите от житийните икони – където се пресичат битовият и историческият жанр. Редно е „календарните комикси” (тези, чиято тема за обединение е по период) след време да са класифицират при историческите, защото персонажите им са били не случайни, а действителни личности.
Точно на историята е посветена националната изложба на комикса в София. Как са се избирали моментите?
В Исторически Музей – Пловдив, на представяне юбилейна годишнина от издание „Диаскоп” през 2008 г., която беше и Годината на комикса в Европа, схематично се очерта еволюцията на българските комикси в следните периоди: 1. Класически, преустановен през края на Втората световна война (това са комиксите на Третото българско царство); 2. Модерен, социалистически, предимно от след 1979 г. до 1989 г. (когато се възобновява комикс периодичността). Разбира се, има тук-там предимно исторически романи в картини, отпечатвани от книгоиздателства; 3. Съвременен (т.е. постиндустриален), който е след 1989 г. до днес.
Как присъства историята, може да се види, като се направи сравнение с исторически комикс отпреди 1944 и такъв от социалистическо издание. И двата описват и показват образци и идеал за това какъв човек искат да формират. Те казват: „чрез нашето издание мечтаем да създадем такъв и такъв човек”. Всяко издание е посочвало в програмата си какви цели си поставя, къде иска да ни заведе, на каква публика разчита. Съобразно това се изменя и характерът на изложението.
Ето два примера: 1. В „Чуден свят” от 40-те г. за романа в картини „Бан Янука” се съобщава – „разкрива една светла страница от българската история, пълна с храброст, доблест и родолюбие…; 2. В списание „Дъга” – „страниците ще разказват за юначни битки на народни бранители в далечното минало, за подвизите на партизани и ятаци, за мъжественото единоборство на смели разузнавачи…”.
За изучаване на българските комикси аз съм ги разделил на духовни, исторически и забавни. Интересно е и другото разделение: аналитични, таблични и механични. От тях произлизат характерните за българското Девето изкуство функционални признаци:
1. Религия и митология
2. Патриотизъм (включително военна героика)
3. Трагедии и трогателни истории
4. Саможертвена любов
5. Забавни, сатирични, злободневни и сантиментални анекдоти, включително приключения и фантастика.
6. Истории за царе и войводи.
7. Нравоучителни случаи.
8. Съвременни типажи.
9. Велики личности.
10. Нрави и обичаи (включително любовни приключения)
Разбира се, любовните приключения са в много възвишен стил – интересно е, че речите, описващи „коремна любов” от „Хиляда и една нощ”, се отпечатват на турски език. Макар с извънредно малко творби, българските комикси са открили „златна мина”, каквато липсва в залязващите днес чуждестранни.
Как са се избирали моментите в изложбата на историческия комикс?
Това е работа на организаторите, аз още не съм разгледал изложбата с окото на специалист – имам само повърхностна представа от медиите.
Доколкото се вижда, тя е разделена на три главни периода и това е правилно. Но има нещо извънредно важно за историческия комикс жанр, което не се забелязва или не е фокусирано върху него. По случай 2019 година – Пловдив Европейска Столица на Културата, публикувахме основата на българските исторически романи в картини. Ето цитат от моя статия през този период:
„Романът „Под игото” от Иван Вазов, илюстриращ нравите и бита на една епоха от обществения ни живот, преди да го имат в ръце българите като издание (което става едва 5-6 години след появата му в „Сборник”) – е преведен по-напред в Англия, с препоръка за белетрико-историческо произведение с големи достойнства. Но второто издание у нас на „Под игото” излиза илюстрирано и е било първото в България „литературно илюстрирано произведение”. По онова време у нас няма рисувачи и живописци, които специално да са подготвени като илюстратори. Такова начинание – илюстриране на роман, отворило големи грижи и работи на Вазов. Идеята за дадена ситуация, нейното очертаване и възпроизвеждане посредством живи и подходящи лица, всичко това е изключително дело на писателя Иван Вазов. Той излиза от своята затвореност и с вдъхновено чело тича за чубуци, фесове, кожуси и пр. достоверни свидетелства. За да устрои обстановката на сцената, търси фотографии от Карастоянов. Художниците Митов, Пиетровски, Мърквичка и Овербауер обработили суровия материал, събран от Вазов. Те блестящо изпълнили своята задача и станали участници с илюстрациите си във великата работа на писателя. Някой ще каже – „Това са илюстрации, какво общо има с комиксите?” Разбирайки значението на нагледността, Иван Вазов, подобно на Лев Толстой, изобразява основното съдържание на романа. Известно е, че руският писател сам е илюстрирал основното съдържание на „Пътешествие около света” от Жул Верн. Но връзката с комикс изкуството е, че едва през 20-те и 30-те години в Америка започва оформянето на академичната традиция в комиксите (виж статията „60 години комикси”в-к „Арт Клуб”, Пловдив, декември 1994 г.). Всички автори от тази школа, като Баркс, до насита прекарвали в антикварни книжарници и магазините с редки предмети или в различни музеи, за да пресъздават достоверно – географските местности, етнографските предмети, историческо верния костюм и т.н.“
Този метод за направата на исторически романи в картини у нас въвежда Иван Вазов през 1893-94 год., значително по-рано от американската реалистично академична комикс традиция.
Следва, както е показано на изложбата „Изворът на белоногата”, рисуван от Пена Генева през 1940 г. На места се среща името с правописна грешка – Генова, но това би допуснало спекулации. Имаше подобна хипотеза, но тя се отхвърля категорично от „Диаскоп”, защото работим само с документи.
Що се отнася до неизвестния майстор с инициали „С.К.З.”, автор на „Цар Симеон – Златният век на българите”, при нас е установено името. Той е автор на няколко романа в картини и комикси, в много различни стилове. И подобно на Смирненски, майстор „С.К.З.” има няколко псевдонима. По наш поглед не считаме, че ще има кой знае какъв принос, ако името му стане известно. Тъй като авторът е решил да публикува с артистичен псевдоним, това е негово право и ние трябва да се съобразим с желанието му. Единственото следствие, ако се разкрие, ще бъде, че ще имаме с още един автор по-малко от този период, а те всичко на всичко са само 7-10 художници.
Как е днес? Като че ли има връщане към комикс културата след едно, да кажем утихване преди това.
На международната конференция в АМТИИ Пловдив от дружеството се направи доклад за съвременните проблеми в Деветото изкуство. Посочи се кризата, в която днес се намира американското Девето изкуство. Една от важните причини е преходът към механичните комикси. В тази категория, освен останалите видове, са и киното, и телевизията, и интернет. При нас при механичните комикси са класифицирани предимно забавните. В края на 19 и началото на 20 век у нас редакторите и издателите на забавните комикси търсели средства да създадат на децата повече невинни радости и удоволствие, защото по този начин се развива фантазията и сърцето. Това са били различни игри, основани на езика на комикс изкуството. Същата тази визуална грамотност днес е основата на интернет. В първата статия в България, изследваща Деветото изкуство, публикувана в ‘Комсомолска искра” през средата на 80-те г. се посочва за първи комикс хрониката от 17 век на Хуаман Пома де Аяла. В същата статия се пояснява, че в края на 19 и началото на 20 век репродукционните възможности на полиграфията и киното формират особен тип динамично сюжетно зрително повествование. Протокомикси са и някои каменни релефи, скални рисунки, фрески, копринени китайски свитъци, но романите в картини и комикси в съвременния си вид са рожби на хартията. Дори усъвършенстването на цветния печат в САЩ изцяло преобразува комикс индустрията. Т.е. най-малките изменения могат да нарушат границите на Деветото изкуство.
В доклада за АМТИИ се съобщава за причините на пълното фиаско у нас по внедряване на Деветото изкуство. Най-важната причина е, че романите в картини и комиксите, които от 1964 г. из целия свят са самостоятелно Девето изкуство, българското законодателство все още не ги отразява и те са в неравностойно положение. Липсват регистрация в квалификациите и професиите. По тази причина липсват правила, критерии за оценки на художествените произведения. Освен това е пречка и за кандидатстване по програми, както и участие в международни изложби, конференции и пр.събития или културни състезания. От 1991 г. до днес постоянно съобщаваме за тази нередност, само европейската комисия със съчувствие ни писа, че проблемът е във вътрешното законодателство на България. Всички опити да се издават романи в картини и комикси у нас, са законово нелегитимни и с неуредени отношения между авторите от различните дейности. Естествено е това скъпо платено изкуство да няма успех при тези неблагоприятни условия у нас. Но имаме надежда, че българската традиция в Деветото изкуство е запазила отговори, които могат да решат сегашните проблеми и криза на световната артистична сцена.
Освен на Деветото изкуство „Диаскоп комикс” предоставя страниците си и на други изкуства – представя книги, писатели и поети. Защо?
Деветото изкуство е синтетично, предимно от образ и слово. В класическите български издания редактори и сътрудници са били най-известни писатели. Има публикувани и стихотворни комикси. В статията „Комикс салон „Евр” са описани почти всички отношения между художника на комикси и други професии. Романите в картини и комикси, макар водеща да е рисунката, важна роля имат писателите-сценаристи, режисурата и т.н. Може да се прочете, за да бъдем тук по-кратки.
Накрая – какво бихте включили в един напълно нов исторически комикс, свързан с политическата обстановка в страната ни днес?
На историческата изложба в София пловдивското дружество „Диаскоп” участва с двама автори: Стилиана Георгиева с „Животът на Св. Климент Охридски Чудотворец” и Георги Чепилев със „Сътворението на вселената” (епизода „Наука или религия… или и двете” и „Среща на преследваните”.
Дружеството в момента е приело сценария „ЕВТИМИЙ, ПОСЛЕДЕН ТЪРНОВСКИ И ТРАПЕЗИЦКИ ПАТРИАРХ (1375-1394)”
В това илюстровано четиво задачата е да се покаже живота и произведенията на патриарх Евтимий – най-знаменитият светител, възседнал на Търновския патриаршески престол, и най-знаменитият наш духовен писател и проповедник.
Как да намираме Диаскоп комикс, къде да следим вашите публикации?
Електронният бюлетин „Диаскоп“ започна своята дейност през март 2013 година по проект, подкрепен от Община Пловдив. Беше замислен като седмично издание, но се оказа, че се налага да сме ежедневно ангажирани, за да отразяваме важни събития от света на изобразителното изкуство и литературата, както и лично творчество. Имаме страница и група в фейсбук, както и в туитър и в инстаграм.
Благодаря, Диаскоп комикс!
Не пропускайте още:
Новият ми роман е историческо фентъзи за Гражданската война в Испания
„Мигове любов” от Catana Comics – обяснение в любов за всеки ден
2016: Youtube звездата Крис Чарли Танев – вече автор и на комикс
2015: Белгийска комикс изложба в Пловдив открива програмата „Културни посолства в Капана“
И още публикации в Рубрика КНИГИ
Следете Facebook страницата на F2F TV , абонирайте се за youtube канала F2F Studio , който излъчва видеата в блога! А ако желаете да рекламирате свой продукт или събитие чрез текст, аудио или видео, не се колебайте да се свържете с мен на електронна поща: kate@f2fstudio.com
