Здравко Попов се качи завинаги… на втория етаж с коня си
Хумористът, който не обичаше светлините от прожекторите, но смешките му светеха тамън в две епохи – и на социализма, и на демокрацията, завинаги се качи с коня си… на втория етаж.
Пловдивчанинът, отличаван с „Алеко“, „Чудомир“, „Чивовци“, „Златен Мирон“, с Наградата на белгийската академия за литература и два пъти с Наградата „Пловдив“ , си отиде в последния ден на април. И доказа, че това наистина е месецът, в който щом има „р“, може всичко да се очаква.
Клише е, но вярно, че написаното остава. Посвещението му върху моето томче „Кон на втория етаж“ – също. Беше ми любима настолна книга години наред. Толкова любима, че още зная наизуст цели страници от нея. А оттогава минаха … има-няма 30 години.
Писателите в Пловдив знаят как смешките на Здравко от книгите и от живота му се преплитаха и се разказваха като легенда. Като тази: „Веднъж Здравко Попов казал на жена си, която току-що се била върнала от магазина с нова дъска за рязане: Ние пари за ракия нямамеш, ти мебели купуваш..“
В спомените ми за него ще остане как стоеше с изправен гръб пред вечната си бира в ТВ Клуба заедно с Добри Тонев, после пак така – изправен и с лека усмивка, деликатно мълчащ – в комапнията на Константин Павлов в Стария град. Сега „Големият маратон“ го е отнесъл при двамата.
За нас са осемте му книги.
Сбогом, Здравко!
Снимка: Радио Пловдив