“Юлиански календар“ в галерия „Възраждане“ показва картина на Юли Шумарев по неизлезлия ми още роман

Юли Шумарев Снимка: F2F TV

“Юлиански календар“ в пловдивската галерия „Възраждане“ показва картина на Юли Шумарев по неизлезлия ми още роман. Изложбата се открива на 5-ти март и впечатляващото платно по книгата е едно от близо 30-те творби в нея, рисувани специално за експозицията.

„Избрах името “Юлиански календар”, защото е закачка и самонамигване с Юли. Защото е свързано и с две годишнини: моите 55 и 30 от първата ми изложба. Нали календарът е система за отмерване на времето… И не на последно място – защото Юлианският календар е архаичен и несъвършен, какъвто съм и аз”, признава художникът с абсолютно разпознаваем стил.

В него ще откриете тънкия писец на чувствителността, поетичният рисунък на влюбения в любовта артист, образите и символиката от една природна Библия, в която Света Богородица никога не е сама, а светият Граал – празен. За читателите на Юли Шумарев това е почеркът и на неговата първа, за пореден път подчертавам, великолепна проза в „Макгахански блусове и балади“.

„Макгахански блусове и балади“ на Юли Шумарев: любов, нарисувана с думи

Веднага ще демонстрирам с текста му „Юлиански календар”.

“Тази къща не е моя…
Домът ми е скрит на Тъмната страна на Луната. Принадлежа на друго място и друго време. Стъпвам по други разбити пътища.
Замъкът, срутен се спусна по стръмното. Само остана празната стая от най-високата кула. Драскам с длани голите ѝ стени и се опитвам да чета като слепец междуметията, запечатани в мазилката.
Капка кръв се стича от показалеца ми, а на прозореца се спуска сянка на гарван. После пада мъгла и градината с розите отплава, за да се сбогува с ковчега на Ной.
Оставете врабчетата на земята.
Приласкайте уличните котки и не забравяйте да нахраните бездомните кучета.
Сънувам в съня си последната зала на Замъка.
Сънувам, а на стената в празната стая като последно причастие виси календарчето на дните ми.
Прах и следи от сълзи са покрили задрасканите дни. Тези, дето остават, са скрити от заврънтулките на грозния ми почерк.
Опитвам се да чета датите. Сричам думичките, които назовават месеците и годините. После губя гласа си, както се губи пиян в уличките на Капана.
На кого е тази къща? На времето с изрязаните нокти? На часовниците, които се въртят наобратно? Или на Лазар, който се опитват безуспешно даа реанимират в линейката на реалността?
Аз съм Юлианския календар, скъпа.
Несъвършен съм като него.
Мога само да нарисувам дланта ти с боичка от най-тъмното ми синьо. После мога да я отпечатам върху платното на последната ми лодка.
Някъде до залеза на индигото. До кутията с уморените пощенски гълъби. До теб.
Защото съм последния юлиански календар”.

Последният юлиански календар представя и „Време. Кръв. Пясък.“ – картината, която носи името на моята седма книга. Аз подарих на Юли заглавието за картината, той подари на романа ми нея. Двете творби ще заживеят общ живот съвсем скоро и тогава ще говорим много за връзката между изображението на корицата и сюжета, като я отвориш.

Дотогава – идете в галерия „Възраждане“ в Пловдив, за да надзърнете в света на Юли Шумарев: магичен и иносказателен, както го определя и галеристката Краси Алексиева.

Не пропускайте още:

Юли Шумарев представя изложбата „Последните от Атлантида“ и дебютния си роман