Новата стихосбирка на Екатерина Костова „Кръстопът на тишината“: апотеоз на надеждата
Автор: Ваня Недева
Снимка: Христо Кабадаев
Новата стихосбирка на Екатерина Костова „Кръстопът на тишината“ е апотеоз на надеждата. Тя е продължение на разговора със себе си, още от „Думите ме носят“, разговор, важен не за оправдание на страхове й; въпросителни, не като оправдание за грешките, а разговор със себе си като изстрадано изкупление. Победата присъства като идея често, но това е победата над А-за, над злободневието, над ненужните неща, безсмислени графици, в които липсват Важното, Всичкото.Новата стихосбирка на Екатерина Костова „Кръстопът на тишината“ е апотеоз на надеждата.
„А чезне бавно хоризонтът
и май съвсем ще се изгубим –
заточили сами живота си
където има всичко, но е чуждо... „Съвсем не по Яворов“
Всичкото е любовта, Всичкото това са споделените залези, изживяните докосвания до другите, емпатията и хармоничността на отношенията.
Не може да не забележите, че голяма част от стиховете са всъщност хайку – синтезирали като скъпоценни перли цялостната визия за живота на поетесата. И те не са плод на умозрителна радост, а болка от несправедливостта на света, такъв, какъвто е, и уви! – невъзможно да бъде „изключен, защото е вътре в нас:
Бомбоубежища
Просторът е разстоянието
от рамо до рамо.
Хоризонтът – очите
на непознат.
Единственият прозорец
е навътре към теб.
Още по-засилени са внушенията в „Примирие по Коледа – сюжет за филм“
Сюрреалистичното и отрезвяващо
„ядат едно и също враговете“
ни повежда към изненадващ финал, в който читателят въздъхва с облекчение:
„И само дядо Коледа нащрек е.
Преглежда за последен път чувала си.
За първи път е празен. Време е
да прибере оръжията в него и да го открадне.“
В книгата има още много оригинални находки, бисери на вдъхновението, но те не са самоцелни, а са талантливо открити и изречени.
В това пътуване стиховете красиво и тъжно понякога ни водят от Хавана и Барселона, до Нотр Дам; от гастербайтерите в Португалия до залезите над Витоша.
Много са кръстопътите, не само в заглавието, но и в циклите стихове, целият живот сякаш е на кръстопът.
В „Кръстопът на тишината“ поетесата е по-зряла, по-тиха, но и знае – отдадеността, любовта – те са, които движат душите ни. Съвременникът ни, обаче, не може да остане „извън света“, но най-важен е въпросът какъв човек е той.
„Ти къде си, човеко – глава на топлийка прегърбена,
закарфичила своя живот върху стремето на света? „Студена война“
Светът е нов и изисква нови жертвоприношения, за да осмислиш битието си. Не е достатъчно да се носим по „реката на живота“, да се обграждаме с неща, без които можем:
“И няма хора. Те са под водата.
А ако някой се полакоми и клъвне,
попада в ямата с вонята.“
И пак в същото стихотворение, посветено на Кольо Карамфилов:
„защото долу хората са кръстове.
А кръстовете станали са хора. „Кръстовете“
Но както вече изтъкнах, книгата е път към надеждата…Подобно на Виргилий, авторката ни превежда през ада към светлото. Карантината, войната, разделите, електронното общуване, изкарания далеч от дома залък са във фокуса на търсенията й .
По тези стъпки прекосяваме различни „географии“, запяваме с двойничката на Мерилин Монро, но винаги сме водени от светлината. Тя е в детската усмивка в „Трус“,
в графика на сърцето в „График“, в пътя към любимия, във вечните образи на Ева и Мария.
„Тогава, щом усетим,
че храм и дом едно са
и всичко е любов.
Останалото – пепел е. “Пожар“
Лирическата героиня е цялостна и многостранна. Не са й чужди нито тъмните, нито светлите душевни преживявания, но както искрено споделя „само омраза нямам“:
„Аз съм всичко заедно,
представителна цялост
на страстта и малодушието,
страха и смелостта,
копнежа и целта.
Само омраза нямам
и не противопоставям нищо
на любовта.
Ето! За любовта мога да съставя
антология. „Антология“
Перото на Екатерина Костова въздейства с искреност и съпричасност. Не оставя читателите безразлични, но не защото стиховете и са написани на ръба на „остаряването“, където, макар и само за миг е погледнала. Тя живее, за да „разцъфне“ и предава този устрем на читателя. Дори в интимните признания не въвлича аудиторията в своите лични преживявания, а изящно я води по светлия път, където самата тя е и посока:
„И с думите се връщам Към ядрото си.
Надолу и навътре, В най-дълбокото,
Където тъмното и светлото едно са,
Където съм и път, но и посока.“ „Към ядрото“
P.S. Поръчайте “Кръстопът на тишината с автограф оттук: KeePRead: “Кръстопът на тишината”
Не пропускайте още:
„Кръстопът на тишината“. Би трябвало да няма нищо, а има всичко!
„Кръстопът на тишината“ с премиера в Пловдив
“Кръстопът на тишината” тръгва към читателите си
F2F Поезия: Кръстове – Екатерина Костова
Всички публикации в Рубрика КНИГИ
Следете Facebook страницата на F2F TV , абонирайте се за youtube канала F2F Studio , който излъчва видеата в блога! А ако желаете да рекламирате свой продукт или събитие чрез текст, аудио или видео, не се колебайте да се свържете с мен на електронна поща: kate@f2fstudio.com