Проф. Светлозар Игов – вече над дъба на Пенчо
Професор Светлозар Игов е от онази порода литературни хора, които не можеш да събереш само в определението историк, критик, анализатор, есеист, публицист, преподавател, писател… Той дишаше с литературата. Беше във връзка с нея – дълбока, емоционална, може би- съдбовна. На 28 септември негови роднини съобщиха за медиите, че си е отишъл.
Снимката към тази статия е последната, която му направих. Беше в стаичката на Дружеството на пловдивските писатели, където гостуваше през 2019-та.
Говорихме след тази среща, както и десетки пъти през годините, откакто му бях студентка в Пловдивския университет, после – като представяше дебютната ми книга “Платното на Пенелопа“ в салона на Читалище Възраждане под тепетата през 1994-та – тогава, точно срещу Камбаната в подстъпите на Стария град, днес – къща Филипополис… Нататък през годините продължихме да общуваме, макар и по-рядко – по телефона, на живо… Някак продължавахме разговорите си, все едно не бяхме ги прекъсвали. За книгите, с книгите, за писателите и поетите, за литературата, за живота.
В интервю за Радио Пловдив през ми каза: „Книгата има това предимство пред останалите медии, че тя създава активна личност, активно отношение към това, което се чете. Докато музиката и образът създават пасивност у възприемащия и именно тази активност, в сравнение с пасивността, която култивират останалите медии, е преимуществото на литературата. Тя създава критичен и творчески мислещ човек”. И много още…
Беше от хората, които бяха чели всички мои книги. И за всяка ми казваше мнението си. Доверявах му се! Когато дойдох в София, вярвах, че ще се виждаме. Е, не успяхме дори веднъж да се срещнем. Имах толкова да му ракзазвам за новите си планове, да му покажа новите си текстове…
Светло ли ще е небето? Не зная – тръгнал си в деня на възнесението на Константин Павлов!
Вече – над дъба на Пенчо! Ние сме още под него. С разговорите. С книгите.
Поклон до небето!
Съболезнования на близките и семейството!
