За да не се изгубим в превода… или как се оттеглих от участие в едно международно поетично четене
Българска поезия ще звучи на испански език за първи път по време на аржентинския фестивал Voces del Viento (в превод на български Гласове на Вятъра). Поканата долетя до мен от Марко Видал – поет, преводач и основател на фондацията за популяризация на малките литератури „La tortuga bulgara“. Покани бяха получили и Александър Арнаудов, Анна Лазарова, Белослава Димитрова, Ева Гочева, Ина Иванова, Камелия Панайотова, Катерина Стойкова, Мария Гетова и Теодора Тотева.
Поетичното четене ще е онлайн този понеделник, 21 август, от 21 часа българско време. , като се очаква запис от събитието да е достъпен и в нейния youtube канал по-късно.
Всичко това вероятно ще се случи. Но без мен. Помолих Марко Видал да ме свали от плаката. Защото не искам да съм загубена в превода… на символите.
До вчера, когато Марко ни изпрати плаката за събитието и линк към youtibe канала за стримване, знаех само, че четенето е в рамките на фестивал, посветен на Федерико Гарсия Лорка. Плакатът обаче ме смути. И като го качих на стената си във facebook, написах, че ще разкажа в блога си какво е това.
Така поисках информация от Марко за организаторите и последвах линковете, които той ми изпрати. Четенето се организира от Международната федерация на писателите за свобода FIEL, която се създава през 2019 година по време на Международната среща на писателите „La luna con gatillo“ (Луната със спусък – в буквален превод) в Monte Hermoso в Аржентина. Тогава участниците във форума определят 18 август (денят на екзекуцията на Лорка) за Международен ден на културния бунт и отправят призив за поетични и артистични акции чрез всички жанрове на изкуството. Оттогава всяка година FIEL издава стихове и пиеси и организира различни културни събития – литературни четения, изложби, беседи. По тяхна информация броят на страните, от които са участниците, вече достига 95.
Какво обаче означава червената звезда на плаката, на който са нашите снимки? Има ли политическа основа писателското обединение, което организира четенето? Дали възпоменанието на Федерико Гарсия Лорка, убит от националистите в една брутална гражданска война в Испания през 30-те години на миналия век, не се използва за пропаганда?
Оттеглям се от участие в това четене, защото липсата на достатъчно информация не ме освобождава от отговорност къде ще избера да се включа.
Моята Луна не е със спусък. Юмрукът в друг от символите и “културно въстание” (insurgencia cultural) – част от реториката на обединението, не са моето разбиране за света на 21 век. Стиснатият юмрук, макар и с писалка, е юмрук, а бунтът и въстанието, макар и културно, са бунт и въстание.
Аз вярвам, че културата е еволюция. Тя не се налага насилствено, Възпитава се. Търпеливо, с грижа, с любов, с образование, с четене, с мислене.
Оставам с адмирации към усилията на Марко Видал да популяризира българската литература.
Оставам с почит към поезията на Лорка; с болка за онова време, в което хомосексуалността му е била подигравана и преследвана. И с болка за смъртта му от куршум (имаме примери и в българската история за разстреляни поети): не трябва да забравяме.
Мисля, че трябва да разказваме истории от болезненото минало на страните, в които живеем и които обичаме. Но за да ги изстрадаме и да се пречистим. Каквото прави всяко изкуство впрочем.
Не пропускайте още:
След граничните чувства в „Синя пустиня“ Марко Видал събира истории от Узбекистан за нова книга
„Едно мъжко момиче“ на Марко Видал: флирт с безразличието и обругване на самотата
