Откриха кирилски надпис от времето на цар Симеон в крепостта Балък дере край Хухла
Ивайло Кънев – археологът, открил пластината-амулет
Кирилски надпис върху пластина-амулет, намерена при проучването на крепостта Балък дере край ивайловградското село Хухла, насочва учените, че вероятно са открити един от най-ранните кирилски текстове, известни досега. Става дума за времето на Злания ни век и Симеон Велики. Сродните паметници – старобългарски кирилски надписи – географски най-близо са откритите в Кърджалийско и в Хасковско два амулета, датирани в X – XI в.
Оловната пластина-амулет, прегъната през средата, бе открита от археолога Ивайло Кънев от Националния исторически музей София миналото лято. Плитко врязаният надпис бе забелязан при извършване на консервационни дейности от проф. Веселина Инкова. А по разчитането му д-р Георги Сингалевич използва рефлексно-преобразувателна (RΤΙ) фотография
Какво се установява при проучването?
От вътрешната страна този надпис е на 7 реда, а от външната – на 4. Правописът е едноеров, само с голям ер (Ъ), което според учените сближава разглеждания надпис с паметници главно от Североизточна България. За разлика от досега известните обаче тук впечатление прави каноничното звучене на текста и разчитането на личните имена на молителите – Никола и Павел.
Какво обаче “прави” тази пластина-амулет в крепостта край Хухла?
Откриването на пластината-амулет е в културен пласт, където има множество материали от първата половина на X в., разказват учените. Точно тзи факт насочва вниманието им към епохата на Златния век на цар Симеон (893-927). Те започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българския владетел към Цариград с епиграфския анализ на паметника, където се открояват архаичното изписване на буквите Ж и малката носовка, срещани сред паметниците от това време.
Според откривателя Ивайло Кънев трябва да се доверим на фактите и да обединим резултатите от археологическите проучвания, епиграфиката и историческите извори. По думите му при един такъв подход се налага извода, че на крепостта в местността „Балък дере“ при българския поход към Цариград по времето на цар Симеон тук е имало български гарнизон, който целенасочено е подпомагал военната кампания.
Информацията и снимките са по прессъобщение на журналиста Катя Стайкова
А тук е мястото да припомня, че през 2013-та година с малък, но отдаден на историята от Златния век, екип създадохме документалния филм “Симеон – от расото до короната”. Той се радва на хиляди гледания в youtube канала на Ф2Ф Студио до днес. Ако сте любопитни, може да гледате вие:
Следете Facebook страницата на F2F TV , абонирайте се за youtube канала ни! А ако желаете да рекламирате свой продукт или събитие чрез текст, аудио или видео, не се колебайте да се свържете с мен на електронна поща: kate@f2fstudio.com
Не пропускайте още:
2017: Симеон Велики с паметник в София
2016: Филмът „Симеон – от расото до короната“ – във Велики Преслав в Европейската Нощ на музеите
2014: Откриха средновековен водопровод, захранвал двореца на Симеон Велики във Велики Преслав
Между „от расото до короната“ и от създаването – до екран
Десетки снимки на публиката със „Симеон“ след премиерата на филма „Симеон – от расото до короната“
2013: Документалният филм „Симеон – от расото до короната“ – с премиера в четвъртък, 19 декември
Художникът Стефано Поповски рисува портрета на Симеон Велики в документалния филм на F2F Studio
