За вота с доверие: Животът не е непроменим. Обществата не са константа

За първи път секцията, в която гласувах, е с членове на избирателната комисия, повечето от които – на възраст, близка до тази на децата ми. Това ме обнадеждава – за самия процес в деня на вота и в разбирането на смисъла на самото гласуване от младежите.

Защото дори младите хора да участват в секцията само заради заплащането, според мен това също е осъзнатост: че става дума за труд, в който от една страна ти даваш качество, а от друга – получаваш договореното възнаграждение срещу документ.

Как да оцелееш като кандидат-депутат или наръчник за поведение на нови лица в листите

Колкото по-чисти са правилата и мотивацията, толкова по-излишна става системата на зависимост – аз ще те наредя еди къде си, ти ще ми се отплатиш с еди какво си. Система, която продължава да развращава обществените взаимоотношения. Сред тези, които са податливи на този тип похот – оказва се, не малко.

Иначе всички правим избори всеки ден. Вотът е друго – да дадеш доверие в аванс. За това трябва да си наясно не само с идеите, предлагани на политическия пазар. А и със себе си – какво искаш в обществен план.

За рефендумите, изборите и другите печатници на пари…

Не съм се страхувала от всекидневните избори. Не съм пропускала вот. Но си мисля за тези, които избират да не дадат гласа си. Може би им трябва още време да опознаят първо себе си, а след това и участниците в политическото състезание. Може пък и да са напълно наясно със собствените си представи за това какво общество искат, но да не откриват този, на когото да се доверят.

Ден за размисъл по Благовещение

Мисля още, че политиците трябва да се интересуват – не само по избори, а непрестанно – не главно от твърдите си ядра, а именно от тези, до които никой не достига. Да се самоанализират и да усъвършенстват политиките си. В това число и на комуникация.

И това да е като процеса по самоусъвършенстване за всеки от нас – защото ако днес съм дала доверието си на някоя политическа сила, с делата си или с бездействието си утре тя може да го изгуби.

Животът не е непроменим. Обществата не са константа. Хората не остават едни и същи. Ето защо е важно да не изпускаме нито гледката в огледалото за обратно виждане, нито тази встрани, по подразбиране – и тази пред нас.

Кампанията за президентски избори 2016: Не се поправя туй, що е непоправимо

Снимки: Пловдив, Екатерина Костова