За “ОБРАТ-но в себе си” или пост стихотворение на благодарността
Дълго носех със себе си съдържанието на втората ми поетична книга. Насипно. Стихотворение по стихотворение. На третата година реших, че е време да ги подредя и да ги споделя с читатели.
“Обрат-но в себе си” се появи този ноември. Месецът, в който пет години по-рано заминах за Испания. Там писах по-голямата част от стихотворенията в книгата. Също като мен тогава те търсеха отговори на много въпроси, които няма как да си зададеш, ако не се почувстваш изгубен.
Кой съм аз? Къде е моят дом? Защо тръгнах? Ще се върна ли? Те бодат като грахово зрънце, въпреки удобните постели, мнозина българи извън страната ни. Така се случи и с мен, малко след като първата ми стихосбирка “Думите ме носят“, следвайки онази невидима нишка на сътворяването на собствения ни живот, вече ме беше отнесла на хиляди километри от България.
Там, на средиземноморския бряг, където сред пясъка, слънцето и безкрайния лазур на един друг свят аз се учех да живея на друг език. И както детето първо усеща със сетивата си, после се учи да ходи и чак след това да говори, аз надграждах жизнения си опит… с изначалното познание.
Бях едновременно и възрастен, и дете. А емоцията от всичко намери естествен път към поетичното слово. Така, подобно раковина, тази книга събира моите срещи със самата мен тогава, когато бях далече от част от семейството ми физически. Тя е плод и на запознанствата ми с хора, които отдавна живееха далече от родния си дом, но не спираха да го сътворяват във всеки миг, когато можеха.
И да, прав е моят блестящ редактор Йордан Велчев, че тази стихосбирка е лична. Смея да трърдя, обаче, че тя е и универсална в огромна част от чувствата, които е втъкала между редовете си. Благодаря на този изключителен енциклопедист на чувствата, умиротворител на поетични избухвания, учител за това как може още да обереш излишното. Истинска благодат е да се работи с него!
Благодаря на Неда Ангелова – художничката на корицата. Признателна съм ѝ за погледа „през прозореца“ на моите лутания по пътя обрат-но в себе си.
Благодаря на журито в годишната Програма на община Пловдив „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“, която гласува „ОБРАТ-но в себе си“ да получи подкрепа в издаването ѝ.
Благодаря на целия екип по техническата работа. На Гери Георгиева, която организира участието ми в Коледния Панаир на книгата в НДК и премиерата в Лиретатурен салон „Спирт и спирит“ в Клуб „Петното на Роршах“ в Пловдив, заставайи с лице към първите ми читатели и трасирайки пътя от думите на изящната поетеса Ина Иванова за книгата ми до публиката.
Благодаря за въпросите на Ина към мен, за отношението, с което бе чела и споделяше емоцията си. Няма да забравя почудата ѝ, че за първи път среща в стихотворение израза „чешмяна вода“ 🙂 А в обикновеността на нещата за мен е най-проникновената им поетична същност!
Благодаря на светлата актриса Светлана Атанасова – моят идол за театрален актьор от ученическите години, която след 30 години в САЩ и след блестящия спектакъл “От другата страна на живота” (идете го гледайте в пловдивската Драма) повече от всеки друг можеше да “разчете” емоциите ми и да ги представи в няколко стихотворения на премиерата!
Благодаря на Славена Шекерлетова от “Пловдив чете”, която даде начало на журналистическите интервюта. Благодаря на всички, които споделят в медиите мои стихове и впечатления от книгата, търсят ме с въпроси и пишат – колегите от Радио Пловдив, БТА, Трафик Нюз, Под тепето, Капана.бг, в-к Марица, БНТ Пловдив, БНР-Програма „Хоризонт“, ЕУРО ТВ Медия, Пловдив онлайн…
Благодаря на литературния критик и теоретик Георги Цанков, който направи впечатляващ анализ на книгата в профила си във ФБ на 29 ноември!
Всичко това, обаче, нямаше да го има, ако не беше Божана Апостолова – стопанката на българската поезия в последните 30 години и до днес неин пристан и дом с “Жанет 45”. Тя първа намери в съдържанието на ръкописа ми зрънце и му даде възможност да покълне с онова зачитане на личния ми сантимент към някои мои стихове, което за мен е много повече от грижата на издател към автор.
Поклон на семейството ми и на няколко най-близки приятели, които съпреживяха всичко между редовете на стиховете ми!
А те са готови да стигнат до всеки, който е готов да попътува към себе си. Благодаря на всички, които вече си купиха и прочетоха книгата. Те са огромната част от моето стихотворение на благодарността, което вярвам, че ще продължа да пиша с новите ѝ читатели. За мен ще е чест, ако сте един от тях и направите в своята библиотека място за „ОБРАТ-но в себе си“. Или ако решите да кажете чрез нея на някого, на когото държите, да се върне…
