Антон Баев извади от карантина Спас Господов и го пусна в Страната на амазонките
“Написах този роман – втори от поредицата за Спас Господов, по време на извънредната световна ситуация заради COVID-19. Пишех всеки ден – от началото на карантината у нас (13 март 2020), по една глава, която споделях във Facebook. Бях кръстил свитъците „самопишещ се роман“, не знаех нито кога ще свърши, нито как”. Това разказва поетът Антон Баев за рожбата си, отгледана от писателското му въображение в утробата на “карантината”, както започнахме да наричаме физическата дистанция, превърнала се постепенно за някои в социална изолация заради страх от зараза.
“Благодаря на десетките им първи читатели, които – във време на самоизолация, ме даряваха с радостта от споделянето. Пишех за всичко онова, което ме е интересувало, откакто се занимавам с четене и писане, но ако не беше карантината, едва ли този текст щеше да се роди. Впрочем продължавам да не знам как и защо се ражда един текст. Нито как и кога свършва. Опитал съм се да налучкам нещо, да опипам друго, да споделя трето, докато ребусът на времето, играта на часовника, продължава да ни върти из магическия си кръг. Надявам се написаното да е занимателно”- допълва авторът и предлага на читателите си вече оформен в томче, първият български роман, писан под и за карантината.
Книгата излиза под печата на Издателска къща Коала прес, финансирана от Община Пловдив по програмата й за подкрепа на произведения на пловдивски писатели и важни за града издания. Вече може да се открие по веригите книжарници „Хеликон“ и „Сиела“, и онлайн магазините.
В анотацията се казва: “Романът Спас Господов в Страната на амазонките е алегория за границите на свободата, в които е затворен модерният човек от началото на ХХI век. Всяка глава побира едно денонощие от живота на самоизолиралия се съвременен човек (и във физически, и в метафизически план). А субстанцията „време“ се оказва „вирусът“, който заразява модерния homo sapiens. Именно времето, разпадащо се на митологично, легендарно, историческо, сегашно и бъдеще, придава онази оригинална флуидност на героя Спас Господов, за която пише проф. Светлозар Игов, разглеждайки романа. Самият герой е в непрекъснат диалог със своето alter ego Magister Ludi, в който се разгръща една интелектуална рефлексия върху физическото, ограниченото в едно единствено време, съществуване и неговата относителност.”
Успех на романа и нека героят му Спас Господов да има безброй срещи с читатели на живо!
