Корейските сериали – “вечната” мозайка на живота

Манньонхва – така се нарича техниката, с която корейски художници редят седефени парченца от черпупки на раковини и миди върху платната си, създавайки различни изображения. У дома вече няколко седмици мога да съзерцавам един удивителен пейзаж с непристъпни сиво-бели скалисти зъбери, падина с млада гора и водопади, които се вливат в светло планинско езеро. Мозайката от блестящи тихоокеански раковинени късчета е на Джанг Енг Си.

Не знам как изглежда той, дали е наблюдавал пейзажа, докато е слепвал една по една седефните частички в творбата си, или е рисувал с очи, отворени само към спомена или въображението си. Не знам и какво е мислел – мога само да гадая, докато съзнанието ми се отпуска в този 3D магичен пейзаж, излязъл сякаш от анимираните филмчета за някоя нова компютърна игра. И всеки път, докато се потапям в съзерацаването му, разбирам, че ставам част от него. Там съм без да съм там…

Точно така се случи и с възприятието ми на корейските сериали, наричани още К-драми. Срещнах се с пърия от тях по БНТ1 миналата година. „Потомци на слънцето“ (“Descendants of the sun”) разказваше за мисията на корейски специални сили и медици в чужда страна през любовните истории между двама бойци и две лекарки. Във филмовия разказ имаше и напрежение, и обрати, но не и кръв и насилие, каквито се леят на килограм в повечето от филмите с подобна тематика, които до този момент бях гледала – все западни продукции.

Descendants of the sun”

Истинското ми откриване на корейските сериали обаче започна след това – с романтична история на „What’s wrong with the secretary Kim”. Историята на това как бедната секретарка преобръща с хастара навън душата на самовлюбения си богат шеф е като сюжета за Пепеляшка – след ред препятствия принцът се влюбва в нея и заживяват щастливо до края на дните си, разказва приказката. Но К- сериалът не е просто за това как „принцът“ на корпорацията се влюбва в секретарката си, а за пътя, по който тя го променя.

„What’s wrоng with the secretary Kim”

Истинското царство на К-сериалите у дома процъфтя не само през локдауна. Десетки часове през лятото след него „заключвахме“ доброволно в нови и нови истории от Южна Корея. Разтърсващият „Vagabond“ за политико-икономическата алчност, която буквално убива невинни и е готова да помете всеки, който дръзне да тръгне по следите й.

“Vagabond”

Грабващият „Crash Landing on You” за държавните, физическите и психологическите граници в историята, живота, идеологиите и любовта.

„Crash Landing on You”

„Itaewon Class” за честта, уроците по достойнство и приятелство по пътя към една мечта и за любовта, която е пред очите ти, изпълвайки всеки твой ден с малките си жестове на подкрепа, докато ти преследваш само детския си спомен за нея.

„Itaewon Class”

Невероятните „докторски“ истории – „Doctor Stranger” за един гениален сърдечен хирург с драматична лична история, преплетена с миналото и настоящето на хората от клиниката, в която работи. И съперничещият си с „Д-р Хаус“ корейски Doctor John“.

„Doctor Stranger”
Doctor John“

Писателско-издателската история „Romance is a Bonus Book” с личните истории на героите, по-интерсни от книгите. Журналистическият сюжет в „Pinocchio”, който поставя вълнуващите ме въпроси за истината или лъжата, точността или преувеличението – или казано по-простичко – за морала в професията. „Memories of the Alhambra” „My Holo Love”, „Fight My Way”, “Man to Man”, „Kill me, heal me”...

Pinocchio“

Няма как да изброя всички невероятни истории, които успях да изгледам. Да преживея. Да обикна. И да разбера: че вниманието, грижата, преодоляването на болката, осъзнаването на страха, достойнството и честта, приятелството и самоусъвършенстването не са загубени ценности за киното с милиони последователи в 21 век. Че зад стигмата за лошия герой все още може да се търси причината той да стане такъв. И тази „добрите“ също да имат тъмни страни. Че зад „преиграването“ (според нашето разбиране) с толкова много сълзи в К-драмите, стои цял един различен свят на емоции, взаимоотношения и светоусещане. В който силната любов не е в думите. Дистанцията между двама души не е студенина. И че първата крачка към някого може да се направи, когато отсрещният е готов да те разбере, а ти – да приемеш избора му да тръгне към теб или в обратна посока.

„Memories of the Alhambra”

Докато завършвам статията и преди поредния К-сериал, който ще пусна, поглеждам към манньонхва-картината у дома, която – казват – е вечна. Седефът на раковинените черупки проблясва различно в този час. След малко и ако сменя позицията, от която гледам пейзажа, ще видя различни цветове и други отблясъци.

Така ще е и по-късно. Винаги, докато поглеждам към картината. Точно както е в К-драмите. Точно като и в живота. Този, който всеки сам твори, независимо в коя точка от земното кълбо се намира и какъв език говори.

Може да харесате още...