Момичето от Барселона
Ла Рамбла свети
и не спи
момичето от Барселона,
целувки трябва да изпраща
на туристите.
По въздуха ги пуска
от балкона си
на втория етаж –
и като бели лодки
те плъзват се към тях
и акостират
на пристана до спомена
за тази нощ.
И бялата му рокля
се люлее.
Блестят косите му
в платинено.
И кърваво-червени устните му
следа върху ревера на нощта
оставят…
Какъв спектакъл от балкона
на втория етаж!
Ла Рамбла се раздира
от светкавици
на фотоапарати.
И аплаузите валят
нагоре –
Музея на еротиката стигат.
И наводняват го.
Тогава
прибира се за миг
зад френските прозорци
момичето от Рамбла.
Изсушава се.
Излиза пак. И пак
целувките му
тръгват без посока.
Като очите му,
които търсят някого.
И като мислите,
които даже в сънищата
бряг не откриват.
Нито котва
в Музея на еротиката –
море на втория етаж.
А под балкона му
туристите са вдигнали глави
и наблюдават
момичето от Барселона,
летящата му рокля и бедрата,
които светят като магистрали
към черната луна
на пъпа –
проблясващ като фар
в Музея на еротиката.
Балконът е изящен
с орнаментите си.
Вратите са отворени,
а вътре свети.
Писмо започнато
на бюрото лежи
и черен маркер.
И устни кърваво червени
в края му
са избродирали
очакване.
Момичето от Барселона
работи като Mерилин Монро
на осем часа,
а влюбено е в пощальона.
И след смяната,
когато бялата си рокля
смени с фланелка
и с протрити джинси,
и пусне черните си къдри
от перуката
писмото ще довърши
и ще го прати
до своята любов.
Ла Рамбла
ще се събуди
още преди изгрев.
Ветрецът тюла на пердетата
ще духне фино.
Ролетките на магазините
ще се повдигнат,
коли и кегове,
търкаляни с подвикване,
ше гръмнат.
Момичето от Браселона
тогава ще заспи.
И ще сънува
как любовта му
идва с пощата
по залез.
автор: Екатерина Костова
Прекрасно <3