В световния ден без тютюнев дим – по цигарата ще разпознаем ли културата?

Днес българското правителство прие нова многогодишна програма за подкрепа на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019-та. И докато колегите ми в медиите наблягат на информацията за парите, които ще получи градът, за да изпълни програмата си след 2 години, аз ще ви предложа малка разходка. До Цигарената фабрика.

Не се лъжете, обаче, че ще ви заведа в бившите тютюневи складове между Централната пловдивска гара и Библиотека “Иван Вазов”. Не. Отиваме в испанския град Аликанте – обуйте удобни обувки и тръгваме заедно. На пешеходно разстояние от Plaza de Toros в продължение на два века Цигарената фабрика в града е давала хляб на хиляди работници. 

Създадена в началото на 19 век, тя е функционирала до момента, в който производството е било изнесено в покрайнините на средиземноморския град, а общината е решила да запази сградите – като архитектурно свидетелство на времето, като градско наследство, като емоционална памет на няколко поколения местни хора.

През 2009 и 2010 година с финансиране от държавата и общината се осъществява план за трансформиране на пространството. Така 6 719 квадратни метра се превръщат в иновативен културен център – любимо място за среща на изкуството с хората на Аликанте и все по-нарастващия брой туристи тук.

Малък амфитеатър, над който е Вертикалната жива градина с декоративни средиземноморски дървета, цветя, храсти и треви ни посрещат от централния вход.

От този край на улицата можеш да влезеш през метална рампа пеш, с колело или с мотор, а инвалидите – с инвалидна количка. Има специално място за паркиране на съоръженията.

Дворът е чудесно поддържан и няма как да не ви направи впечатление грижата за децата, с която е оформена площадка за забавлението им с игрушки, пейки и мека настилка.

Другият вход ни води през алея от зеленина, на чийто фон изпъкват приказните цветове на бугенвилиите,  цъфнали по това време на годината и сами по себе си истинско изкуство! Откъдето и да решим да влезем, стигаме до централната сграда, която тук наричат три кораба. Ето защо:

“Корабът на съвременното изкуство” е пространство за експозиции и за репетиционни стаи за музкални групи, танци и театър. В “Кораба на културното наследството” се съхранява – и едновременно може да се разгледа – огромна част от археологическото богатство на града. “Къща на музиката” е главната квартира на Общинския Симфоничен оркестър на Аликанте, в която има над 200 места за концерти. Във всеки от “корабите” си дават среща целогодишно и в много случаи със свободен вход изобразително изкуство, фотография, музика, танц, литература, съвременни форми, аудиовизия…и още, и още. Усещането е за неспиращ диалог чрез културата между време, пространство и хора.

И ако нямате настроение за посещение на конкретно събитие, просто може да се разходите дотук, да седнете в кафето с изключително артистична форма и да се потопите в настоящето, да се върнете назад в миналото или да отлетите напред, където не е ясно какви ще сме ние, хората, но е сигурно, че изкуство ще съществува.

Уникалният тютюнев проект в Аликанте се развива и добавя нови и нови културни стойности вече 7-ма година и е изключителна гордост за местните хора.  Las Cigarreras или Пурата – която не е изпепелила историческото наследство, а го е съхранила и му е вдъхнала модерност.

А у нас преди броени дни един клошар получи присъда на първа инстанция за запалването по непредпазливост на пожар в тютюнев склад в Пловдив три години преди градът да посреща гости като европейската столица на културата.  Ще се осъществи ли проектът за така поетично наричаното “тютюнево градче”, което да се изпълни с изкуство?

Ще разпознаем ли по цигарата? Не знам. Днес е Световният ден без тютюнев дим.

ЕК.