Учени искат да направят Пловдив умен град /smart city/
автор: Михаил Ванчев
Професор Гриша Спасов – декан на факултета по електроника и автоматика на Технически университет София, филиал Пловдив, е “двигател” на проект с името “Умен град”. “Идеята за умния град идва от еколозите – да намалим разходите за енергия, за да ограничим емисиите на въглероден двуокис в атмосферата. Но също така намалява разходите за енергия на домакинствата, подобрява организацията на транспорта и създава по-висок жизнен стандарт” – обяснява професорът. Но утонява, че в умния град учените от Пловдив, наред с него – доц. Николай Каканаков, гл.ас. Митко Шопов и гл. ас. Борис Рилов – навлизат от гледна точка на информационните технологии, а не – на екологията, архитектурата и урбанизацията.
Дотук групата е защитила и разработила 3 проекта, финансирани от националния фонд “Наука”. Първият е “Адаптиране на WEB-технологиите за интернет базирани разпределени вградени системи”. Вторият проект е на базата на докторската дисертация “Методи и средства за изграждане на WEB-базирани системи за персонализирано здравеопазване”. А проектът, финансиран от фонд “Наука” е “Изграждане и разпределение на система за наблюдаване на болни деца” в детската хирургия на УМБАЛ “Св. Георги”-Пловдив. Третият финансиран проект е “Приложение на облачни технологии в електроенергийната ефективност”и е свързан с енергийната ефективност в частта, касаеща “умните сгради”, като подсистема в “умния град”.
Финансирането на разработки за “умни градове” в страните от ЕС е много интензивно. През 2015 година учените от Техническия университет – филиал Пловдив са присъствали на старта на проект “Катапулт” в Нотингам – Англия, с който се финансират университети, общини, стартиращи фирми и фирми, разработващи различни области на умния град. Проектът на Нотингам е за 3 години, а сумата му е 25 милиона евро. В проекта са включени общо 4 общини, 4 университета и множество фирми. Община Нотингам отделя експериментално 100 общински къщи, които ще бъдат обзаведени със системи за управление на енергийната ефективност, на покривите им ще има фотоволтаици, ще използват природен газ за отопление. Като бонус за използването на елементите на умната къща, общината предоставя електромобили на наемателите на тези 100 къщи. “При това проектът “Катапулт” е само за подготовка на кандидатстване на големи проекти, финансирани било от ЕС, било от английското правителство, било от частни фондове” – обяснява професор Спасов.
Пловдивските разработки на части от проект за “умен град” засега са финансирани от частни фирми и от държавния фонд “Наука”. Сумите са значително по-малки от парите, които заделя Нотингам за същата цел. Това в известна степен предопределя и насоката на работа на пловдивският екип от учени. “На практика ние работим върху “мозъка” на умния град, плюс сензорната му част” – обяснява професор Гриша Спасов.
Той е убеден, че академичните разработки в Техническия университет – филиал Пловдив най-вероятно ще бъдат използвани тук в Пловдив. Бихме подпомогнали община Пловдив в разработване на базови проекти, които в бъдеще да търсят финансиране и реализация, обяснява професор Спасов. Научните разработки за “умен транспорт”, например, могат не само да оптимизира трафика на града, но да служат като основа за развитието на градската пътна мрежа
И докато в научната част проектът “Умен град” е съизмерим със световните постижения в тази насока, българският бизнес все още не може да види преки печалби за себе си от внедряването на върховите технологии. Цената на една сградна автоматизация на една “умна къща” на Сименс например е съизмерима със стойността на обзавеждането на един дом, обяснява професор Спасов. Екипът на професора обаче използва друг подход, при който разходите за “поумняването” на една къща могат да се сведат до суми между 500 и 1000 лева. Това става чрез така наречените отворени системи и е съвременна научна тенденция, която още не е съвсем готова за пазарно приложение. Тази насока на развитие на умния град е благодатна за стартиращи компании, защото е бизнес с висока добавена стойност, заключи професор Гриша Спасов.
