“Буквите” започва литературния си сезон

Конкурси за поезия и проза, нови книги и дори старт на литературно списание – това е в плановете за този литературен сезон на Фондация “Буквите”, който се открива на 15 февруари от 18:30 часа в Читалище “Николай Хайтов” в София. И ако това е контура на 2017-та за нея, какво ще е съдържанието – ще ми разкаже Иван Богданов, посветил последните 17 години не само на своите книги, а в подкрепа популяризацията на съвременното българско творчество.

Началото на каузата му е сайтът за нова българска литература „Буквите“, създаден преди 16 години.  И както подсказва името му, на 24 май, когато честваме българските букви. “Буквите” е част от дълъг процес, започнал още със създаване на Словото през 1999 година”, разказва Богданов. “В един момент се установи, че докато за класиците намерихме пространство, то за младите автори няма никаква възможност да публикуват някъде – било в интернет или на хартия” – обяснява. Сайтът бързо се разраства, започва и други дейности по развитие на българската литература. Така естествено през 2003-та се ражда и Фондация „Буквите“. 
“С годините нещата се развиха силно, започнахме издателска дейност, започнахме да издаваме ежегодни Алманаси „Нова българска литература“ – Поезия, Проза, Детски истории и Хумор и сатира. Провеждаме и все повече литературни конкурси. Постепенно от сайт за самопубликуване се превърнахме в литературна Фондация. За това края на миналата година затворихме сайта за самопубликуване и тръгнахме по различен, по-професионален път.

Какво ще срещнем по него през 2017-та?

Иван Богданов – Още в края на 2016 стартирахме с така наречените Образователни конкурси, в които обръщаме внимание на отделна част от писането. Това позволя лесно забелязване на грешките на автори, които в цялостно произведение се губят. Имахме конкурс за Еротична сцена, конкурс за Приказка, а от 20 февруари предстои конкурс за диалог – едно от най-сложните неща за писане в българската литература.
Планирали сме през годината да имаме постоянно конкурси. По този начин в сайта има постоянна публикация на нови произведения, които са с определено качествено ниво.

От края на 2015 сме стартирали и проект „Мечта за книга“ (dreambook.bg), който позволява авторите да търсят финансиране на книгата си и един вид „да я продават на зелено“. За близо година работа, този проект намери финансиране на 10 книги и осигури добра реклама на още няколко, които бяха дофинансирани от Фондация „Буквите“. Във връзка с тези два проекта решихме да започнем да издаваме списание „Мечта за книга“

Какво ще представлява списанието – като тематика, периодичност, разпространение? Как ще набирате текстове за него? Не се ли опасявате, че може да остане затворено само между пишещите?

Иван Богданов – Още през 2009-та установихме, че въпреки множеството хора, четящи и публикуващи в интернет, все пак основата маса хора четат на хартия. Затова започнахме да издаваме ежегодните си алманаси „Нова българска литература”. Но една година е много голям срок, затова решихме да издаваме „Мечта за книга“ – двумесечно издание за литература и култура. Списанието ще излиза на двумесечен период – премиерата на първи брой ще бъде на 15.02, на втори – на 26.04.

Основната част от текстовете в списанието ще бъдат наградените текстове от поредния конкурс. Това е и една от целите на създаване на списанието – да имаме пространство, където да публикуваме на хартия резултатите от проведените конкурси, тъй като наградените произведения в тях са над средното литературно ниво за България. В списанието ще влизат и много материали как се издава книга, как да намерим финансиране, как да я разпространим, както и много произведения на най-добрите автори с които работим. Има и специална рубрика за авторите от Македония.

За разпространението – мястото на подобни списание не е по РЕПовете или как сега се наричат местата, където се продават лайфстайл списания. Имаме си изградена мрежа през годините, правим много представяния на живо и не се притесняваме да не залежи тиража. Ежегодните ни алманаси се продават в много сериозни тиражи за български книги в рамките на 2-3 месеца.

Какви са наблюденията ви през всички тези години, в които упорствате да търсите хората на думите и да им помагате да ги събират в книги – кой у нас го е грижа за буквите, за думите, за смисъла на писаното слово изобщо?

Иван Богданов – Мога да дам дълъг уклончив отговор, но реалността е – НИКОЙ! Особено от държавните органи, отговорни затова. Издаването на български книги и запазването на българските автори е в ръцете на дузина ентусиасти като нас.

Личната ви писателска цел през тази година?

Иван Богданов – След успешните продажби на първия ми роман „Самотата спи на възглавницата ми“ през миналата година, през тази подготвям втора част с работно заглавие „Очи с цвят на море“.

Иван Богданов споделя за читателите на F2F TV и откъс от своя нов роман:

„Не зная кога се реши да ми прати снимка. Може ги, като заговорихме за цвета на очите ?.
– Очите ми имат цвят на море – ми написа тя в чата.
– Сини? – наивно запитах аз.
Смехът ? можеше са се усети дори и през ледения допир на електроните
– Това може да го напише само някой от сушата. Морето има много цветове. Над 50 000 нюанса са открили маринистите. Странно – има художници-маринисти, а не съм чула за художници-планинари или такива рисуващи поляни… Морето е като живо същество и има много лица.
Туристите виждат лятното укротено море и си мислят, че това е истинското му лице. А морето, това голямо солено море, край което съм израснала е съвсем различно. То може нежно да те приласкае, може да ръмжи сърдито, а може да удря с такава сила по брега, че кеят да стене от болка.
Тук направи дълго забавяне.
– Аз съм като морето. Никога не съм една и съща и затова мъжете бягат от мен. Те са свикнали на стандартното и се плашат от неочакваното… Но винаги искат да се връщат. Защото, който се е потопил веднъж в морето, не може да го забрави никога. Въпреки капризите му. Въпреки честия му гняв. Защото, когато морето те приласкае и обгърне ти забравяш всичко друго и се разтваряш в него. Ставате с морето едно, говорите на един език, разказвате тайните си. Това усещане не се забравя никога.
Тя замълча, а димът от цигарата ? премина през монитора. Не знаех какво да кажа и я чаках да продължи.
– Затова не ме забравят. Но ги е страх да бъдат с мен. „Корабите са на сигурно място в пристанището“ – беше писал един древен мъдрец, но беше добавил – „но те не са правени да стоят там“. Само някой, който има силата да се плъзга по вълните ми, да устоява на характера ми, би получил онова ласкаво сливане, което не се забравя.“

снимки: от фейсбук страницата ан Иван Богданов

водеща снимка: представяне в Пловдив на стихосбирката на Стоян Терзиев “Сезонът на водните кончета” (ноември 2016)