Професор д-р Димо Зафиров: През 2017 научната задача е “битка на дроновете”

гост автор: Михаил Ванчев

През 2017 “битката на дроновете” ще е научна задача. Това е мнението на професор д-р Димо Зафиров от Института по космически иследвания на БАН. Той е част от екипа, който създаде най-ефективният военен смутител “Стършел”.

– Професор Зафиров, кой има нужда от антидрони?
– Първото масово приложение на безпилотните летателни апарати е в армията. Те са оръжие, включително и оръжие за нападение. Дошло е времето да се намери и “бронята” срещу тях. А това е дена много трудна инженерна задача. Безпилотните летателни апарати са с малки размери и най-често летят с малка скорост, освен това имат много малка отразяваща повърхност, която да бъде засечена с радар. Те трудно могат да бъдат различени от птици. А не можеш да вдигаш тревога за всяка птица, която попадне в работното поле на радара или камерите.

– Как мислите, че ще бъде преодоляно това предизвикателство?
– Като че ли най-традиционното решение е да се изпраща радиосигнал, който да смущава връзката между оператора и безпилотния летателен апарат. Това ще блокира управлението или пък ще пречи например да се изпраща картина от летателния апарат към оператора. Иначе казано основна функция – наблюдение в реално време от въздуха или от земята – няма да може да бъде изпълнявана. А за какво ни е “сляп” дрон? Безпилотните летателни апарати обаче все повече стават автономни и не чакат някакъв сигнал от земята, който да ги управлява. Тогава – да, можеш да смутиш видеосигнала, предаван от безпилотния летателен апарат. Но ако дронът идва с цел нападение, тогава този подход със смущенията е неприложим.
Другата възможност е да опитаме да смутим сигналите на глобалните системи за позициониране, по които безпилотният летателен апарат се води. Интелигентните дрони обаче имат своя инерциална система и могат да летят известно време, без да получават информация за местоположението си от спътниците в космоса.

– Системата “свой-чужд”, която се ползва във военната авиация, приложима ли е при дроните?
– Засега подходът е друг. Има забранени за летене зони – например на 5 километра от летищата. И следователно всеки дрон, който лети в тази зона е чужд и трябва да се свали. Защото излъчването на сигнала “свой-чужд” е доста скъпо и не си струва да се използва при такива сравнително евтини безпилотни летателни апарати.

– Как се сваля вражески дрон?
– Вече се опитва това да стане с лазерно оръжие. Много често се използват други дронове, които хвърлят мрежа върху вражеския и го приземяват. Мой колега ми разказа, че общински съвет в Италия е взел решил да не допуска дронове да летят над територията на общината. В противен случай – глоба от 2000 евро. В Холандия използват обучени орли. Орелът може да хване бавно летящите коптери, но по-голям безпилотен самолет не може да прихване. Истината обаче е, че няма намерено ефективна защита. Противодронната защита засега най-често е система от комбинации на вече известни средства.

– Чува ли си дали в най-горещата точка в Близкия Изток – Сирия дали вече не се използват антидронни системи?
– Не, зная че там летят дроните на САЩ, летят дроните на Ислямската държава, нанасят си поражения, разузнават, но някой някого да е свалил – това е по-скоро секретна информация.

– Вие лично в каква насока работите?
– Не съм работил по създаване на средства срещу дроновете. Но работя върху това как да защитавам дроните, които създавам.

– Ако няма надеждна антидронова защита, тогава от какво ги защитавате?
– Усъвършенствам безпилотните летателни апарати да летят по-дълго време автономно, а това може в определени ситуации да е и тяхна защита. Работя също върху автономните системи за самоуправление на дроните.

– Това, върху което работите, за продан ли е?
– Разбира се, но нека първо да създадем достатъчно добри продукти, които да наложим на пазара. Може би най-преспективен в момента ми изглежда пазарът на софтуер за безпилотни летателни апарати. Едно от предимствата на дроните е, че само чрез едно вкарване на софтуер в автопилота го правиш да има много различно поведение. Например: обучаваш дрон за работа в пустинни условия. Опитът от работата на този дрон се вкарва в управлението на 100 други дрона, които никога не са помирисвали пустиня и те моментално се обучават да работят в такива условия. Така че разработката на софтуер е много перспективно, защото прави дрона първо многофункционален и второ – умеещ да работи при различни условия.
В момента дроните могат да бъдат позиционирани по височина с отклонение плюс или минус половин метър. Това не е достатъчно. Може би чрез европейската система от ниско летящи спътници Галилео ще можем значително да повишим точността на позициониране.