Село Марково с амбиция да стане културна столица на община Родопи
Кметът на Марково Пламен Кабаков е с амбиция да превърне родното си село в културна столица на община Родопи. Нищо, че бюджетът за културни събития е едва 1000 лв. на година – точно колкото за всяко едно от останалите 20 населени места в общината. За 10-те месеца след спечелването на кметските избори и с едва половината от полагащата му се сума, Марково може да се похвали обаче с гостуване на певци от Старозагорската опера и карикатури на Борис Димовски; пред публика са представени „Живи картини“ по разкази на Николай Хайтов и възстановка за 3 март. Как и защо селото, известно досега с прозвището Бевърли Хилс на Пловдив, иска да стане културна столица – питам Пламен Кабаков в кафене в пловдивския квартал Капана, сочен като една от емблемите на бъдещата европейска културна столица.
Може да е странно, но от 1997-ма, когато излязох от Марково, до 2015-та, когато ме избраха за кмет – нищо в селото не се е променило – казва 40 годишният мъж. В професионалната си биография през това време натрупал стаж в средното управленско ниво на голяма компания, после станал част от петорката, осъществила проекта Грабо, специализирал и в продажби на иновативен софтуер. Ако хората не поискат нещо да се промени, аз като кмет няма как да го направя – разбрал, щом доверието на местните го пратило в кметството, където работят още 4-ма души. Със самостоятелен бюджет, така, както е по закон у нас, нито едно село не разполага, а собствениците на палати не ходят с развързани кесии – бил другият урок, в който вече се уверил и на практика.
Инфраструктурата в селото не е добра, има улици, на които ремонт не е правен от 20 години. Ако Марково стане известно и започнат да идват туристи тук, ще може да претендираме и за пари, с които да поправим дупките – разказва Кабаков. С тази мисъл подел инициатива да съживи местното училище, което – по думите му – миналата година с 50-те си деца било със затихващи функции. Днес с директорката могат да се поздравят с компютърна зала, оборудвана с подкрепата на МОН, и с модерна класна стая за първокласници. А за първи път наесен тук ще прекрачат прага на училище 21 деца. През ваканцията имахме лятно училище, правим кръжоци по занаяти, искаме да създадем и самодейна трупа – допълва кметът.
Защо говорите в множествено число – питам, а той уточнява, че още през декември успял да събере инициативни хора от селото и заедно набелязали как да започнат да действат, за да събудят Марково за обществен живот. Така – освен Старозагорската опера, живите картини по разкази на Николай Хайтов и изложбата с карикатури на Борис Димовски, организирани с помощта на Здравец Хайтов и Комитет Родолюбие, успели да поканят на гости прочутите с песенния им репертоар забърдовски баби, подготвили за септември и фотографска изложба.
Участвах и във възстановката за 3 март, и в Живите картини по разкази на Хайтов, казва кметът и бърза да обясни, че освен културен календар на селото, който има амбиция да направи за догодина, съвсем сериозно търси възможност за възстановяване на следите от тракийска и римска история в селото. Малко хора знаят например, че каптажът на Акведукта в Пловдив е тръгвал от Марково, а от тракийско време има селище, което скоро показвах на специалисти от БАН – обяснява. Има и идеи за два фестивала – фолклорен и на местната кухня.
Много от направеното е на ентусиазъм, признава Кабаков, но се съгласява, че все пак пари ще са необходими, за да се реализират идеите. Надява се в това да го подкрепят общинският кмет на Родопи и дори пловдивският градоначалник. Защото – ако туристите в Пловдив знаят какво може да им предложи Марково, едва на 4 километра от европейската културна столица, защо да не дойдат и при нас – пита риторично мениджърът, влязал в местната власт.
На финала на разговора ни се интересувам в местното училище ли са децата му. Имам две близначета на 5 годинки, ще ги запиша в Марково като дойде време да учат, казва.
Дали ще удържи на думата си Пламен Кабаков, ще стане ясно догодина. А ще успее ли от Бевърли Хилс на Пловдив да превърне Марково в културна столица на община Родопи – ще разберем в оставащите 3 години от мандата му. Защото от голата идея до осъществяването й у нас не винаги пътят е пряк.