Съботна разходка из няколко ферми, събрани под един покрив в Пловдив или как си купих нова блуза

Храбрино е долината на прасковите, Средно градище – малката Копривщица, Караджово си има Тракийска ферма, а в сърцето на Пловдив всеки дом може да си направи почти чудодеен мехлем. Това научих само за един час днес, докато се разхождахме с дъщеря ми из фермерския пазар под тепетата. Заради проливния дъжд, шатрите в двора на Клуб Тотал Спорт сутринта бяха прибрани по колите, а една дузина млади мъже и жени разположиха продукцията си в мултифункционалното пространство на първия етаж в бившия тютюнев склад. „Плодовата фиеста“, както беше наречена днешната фермерска сбирка, стартира с насищащи дори само погледа – домашни ястия. Хлябове и питки от лимец, палачинки без глутен, сладка крем супа от тиквички, моркови и картоф, сладкиши от мюсли, царевични бисквити, торта с кафява захар и плодове…На щанда си млада блондинка, облечена в народна носия от баба й, предлага сиропи от черен бъз, от дренки и от смокинови листа. Дъщеря ми взима с неохота от последния, но още първата глътка й носи освежаващото усещане, че пие кокос. Стефка Диманова е родена в Пловдив, но се влюбва в селото още като дете. Обичаше да дои кравите и козите с баба си и дядо си в Храбрино, имаше любимка сред тях – Мона. Животните също я обичаха. И ето, сега самата тя има дете, но тук на село й харесва, разказва майка й Славка – съветник в Община Родопи, но и първа помощничка на дъщеря си. Регистрирана съм като земеделски производител, нямам сертификат за биоземеделие, защото е много скъпо, но всичко в наследствените ни градини гледам така: натурално, без химия, казва Стефка. Прасковите й ги знаят в цялата Родопска яка, изпеченото й от слънцето грозде – също. За сиропите си обикаля планината, за да събира билки. Една супена лъжица на гладно два месеца от сиропа ми от черен бъз и имунната система е събудена, усмихва се. Отскоро между Златитрап и Брестовица отглежда лимец и признава, че все повече се увлича. Синът й Георги е само на 9 години, но вече е донесъл у дома 27 медала като плувец. В началото хлябът от лимец не му допадал, а сега не искал друг.

До щанда на храбринските дами пловдивчанката Мариана Вълева е подредила малки кутийки с всякакви мехлеми. Най-добрата козметика е щастието, но ако говорим за кремове, това, което слагаш на лицето си, трябва да можеш и да го ядеш, обяснява. От две години бърка кремове за цялата си фамилия, а напоследък и все повече хора ги търсят. Този е регенериращ, посочва кутийка с консистенция в цвят на канела. Пет вида билки се киснат 40 дни в чист зехтин и помагат при рани, изгаряне, дори при хемороиди. Олиото от кантарион е срещу пъпки и херпеси, а всекидневният крем на Мариана – от черен восък и етерично масло от лайка – казват, че е истински еликсир.

Залагам на регенериращия крем, слагам го в торбата си и продъжавам към щанда на Тракийската ферма Иванов и Иванова. На 12 километра от садовското село Караджово семейството машинни инженери, оказва се, са засадили и се грижат за своя рай. Тази година
лимецът ми е много добър, посреща ни Иванов. Няма как да откажа на усмихнатата му съпруга чаша студена сладка супа. Толкова е вкусна, че потича по блузата ми и я оцветява в оранжево. Не исках руколата, която правя на салата, да пътува 1000 километра до търговската верига и да престоява още два месеца в склада й, докато дойде на нашата трапеза. Затова направихме фермата – три семейства- нашето и на децата ми – се хранят с екологични продукти, а и остава за още хора, обяснява Иванова. Убедена е, че ако държавата не подкрепи със субсидии дребните земеделци като нейното семейство и всички производители от Хранкоопите, обаче, те са обречени да останат все така малко, колкото са в момента. А земята ни не е отровена и си струва хората да се хранят с продукти точно от такива места. Взимаме от царевичните им бисквити, които са хрупкави и много вкусни.

Пред щанда на друга двойка, дошла от чирпанското село Средно Градище, вече не сме сигурни какво да опитаме. Взимаме сладко от черници. Пием по чаша сок от лавандула. Ани и Боян стопанисват 63 декара с насаждения. Имат лозя, слънчоглед, захарна тръстика. Правим много уърк шопове, идват и много доброволци, дори от чужбина. Ние ги приютяваме, те ни помагат във фермата, разкзва Ани и обещава да ни посрещне.

Преди да тръгнем, спираме при продукцията на Надя от село Труд, от чиято градина през юни сама си откъснах най-ароматните ягодки за това лято. Всичко е брано рано сутринта. Смокините й – от малки като паричка до едри като ябълка – са със сладостта на мед.

Остават още щандове. И демоснтрацията на шеф Чакъров. Но рискувам да пропусна работна
среща, уговорена от по-рано. Излизам – сита – от фермерския пазар и от най-близкия магазин си купувам блуза, за да не се издам, че съм яла супа от тиква. Толкова ми е слънчево в мрачния ден, че избирам без да се замислям жълта, с няколко рози. Пренасям аромата от био градините върху себе си и знам, че дори и да се продъни да вали, утре ще е топло и слънчево.

И ако ми трябва да се заредя отново с положителна енергия, знам – Фермерският пазар е тук всяка събота.